Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За втори път местен медик върна от оня свят пациент, изпаднал в клинична смърт за час
  • Новини

За втори път местен медик върна от оня свят пациент, изпаднал в клинична смърт за час

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
gfdhfherrteq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Спешният медик д-р Мирослав Йорданов спаси мъж с белодробна емболия, правейки му сърдечен масаж и обдишване с амбу

ВТОРИ ЖИВОТ ЖИВЕЕ 60-ГОДИШЕН МЪЖ ОТ ЛЯСКОВЕЦ, КОЙТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 45 МИНУТИ БИЛ В КЛИНИЧНА СМЪРТ. „Преговорите“ за оцеляването му водил с Бог младият лекар от Спешна помощ в Горна Оряховица д-р Мирослав Йорданов. 29-годишният медик не се отказал да прави реанимационни дейности в амбулаторията, докато мониторът не отчел възстановяване на пулса. Спасителят в бяло има опит в почти идентичен случай, с който стана популярен у нас и за който първо „Борба“ разказа.

 

Малко преди Коледа д-р Йорданов сътвори чудо, като върна от оня свят друг мъж след близо два часа в клинична смърт вследствие на тежък масивен инфаркт. Медикът често се шегува, че е като магнит за критичните пациенти, но това не го изморява и натоварва, а напротив, носи му огромно удовлетворение. „Нямам думи да опиша чувството, когато виждаш, че човекът, когото се бориш да спасиш, е починал и в един момент мониторът изпищява и той се връща към живота“, споделя д-р Йорданов.

В понеделник срещу вторник екип на Спешна помощ в Горна Оряховица реагира на сигнал в Лясковец за мъж със задух, който преживял наскоро сериозна операция. След като го транспортирали в амбулаторията, човекът изпаднал в клинична смърт. Малко преди да загуби пулс и дишане, бил контактен, дори сам седнал на медицинската носилка и нищо не предсказвало изненадващото развитие на нещата.

Д-р Йорданов започва да прави сърдечен масаж на мъжа и обдишване с амбу. На помощ му се притичва началникът на интензивното отделение в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Христо Събев.

 

„БЕШЕ ТРУДНО, ЗАЩОТО ПАЦИЕНТЪТ ТЕЖИ МОЖЕ БИ ОКОЛО 140 КИЛОГРАМА И ТРЯБВАШЕ ГОЛЯМ НАТИСК ПРИ ПРАВЕНЕТО НА СЪРДЕЧЕН МАСАЖ. Амбулаторията се превърна в малка болница. Реанимационните дейности продължиха от 2:25 до 3:10 часа. Пациентът възстанови сърдечна дейност и дишане и дойде в съзнание“, разказа младият лекар.

Първото нещо, което 60-годишният мъж казал, след като се събудил, било: „Какво се случва? Къде съм?“. Нямал никакви спомени от времето, в което бил между живота и смъртта.

След това д-р Йорданов потърсил съдействие от дежурните в Отделението по реанимация на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където транспортирал пациента.

 

БОЛНИЯТ Е ПРИЕТ С ОСТРА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ, ПРИЧИНЕНА ОТ БЕЛОДРОБНА ЕМБОЛИЯ. Това е състояние, при което се налага своевременна лекарска помощ. То представлява внезапно запушване на белодробна артерия с тромб. Според медицински изследвания една трета от пациентите с белодробна емболия загиват. Лечението може да е медикаментозно и оперативно.

Все още не е ясно колко време ще продължи хоспитализацията на 60-годишния мъж, но към вторник сутринта той не е бил интубиран.

Това е поредният критичен пациент, който д-р Йорданов спасява. В „досието“ на героя в бяла манта попадат още мъж с прерязана бедрена артерия с моторен трион, жена с много слаб пулс след натравяне с лекарства, наркотици и алкохол, друга с пчела в ухото и т.н.

 

УСПОРЕДНО С ТЕЖКИТЕ СЛУЧАИ МЛАДИЯТ ЛЕКАР Е И НА ПЪРВА ЛИНИЯ В БОРБАТА С КОРОНАВИРУСА. Той работи на три места и казва, че приема изпълнението на служебния си дълг като хоби.

Медикът дава дежурства в болниците във Велико Търново, Горна Оряховица и Плевен. За високия си професионализъм 29-годишният доктор бе отличен в кампанията „Достойните българи“.

Галина ГЕОРГИЕВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Мъж се удави в Поморие, влязъл в бурното море, въпреки червения флаг
Next: Снахата на Алексей Петров: Убиха го заради

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.