Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зам.-главният секретар на МВР: Брат Галев е починал от естествена смърт
  • Новини

Зам.-главният секретар на МВР: Брат Галев е починал от естествена смърт

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
gasgwqhsdhsdh.png

Ангел Христов, по-известен като единият от братя Галеви, е починал от естествена смърт. Това заяви по време на брифинга след срещата на службите за сигурност и МВР в Министерския съвет зам.-главният секретар на МВР Живко Коцев.

По думите му след извършените проверки и аутопсия няма данни над Христов да е упражнено насилие. Предстои да се уточни по какъв начин издирваният тогава мъж е влязъл на територията на страната, допълни Коцев.

Премиерът Николай Денков поиска главата на главния секретар на МВР. Това стана по врме на брифинг във връзка с убийството на Алексей Петров по време на брифинг в Министерски съвет. Денков свика съвещание със спецслужбите и прокуратурата днес.

„Има и вътрешен проблем в МВР. Има няколко групи факти , които показват че има проблеми с организацията и те са свързани с длъжността на главния секретар. Министърът не работи с него, защото няма доверие. Помолих министър Стоянов да подготви доклад с искане за смяна на главния секретар и да бъде внесен в сряда, за да го гласуваме. В доклада ще бъдат вписани конкретни факти, които посочват защо искаме това да стане толкова бързо.

Координационният механизъм, за който говоря, можеше да бъде направен преди една-две години, а сега бе направен без негово участие“, каза Денков.

Това, което е важно за мен, е МВР да си подредят къщата, защото няма как да вършат работата си, ако министърът и главния секретар не могат да работят заедно, каза той.

По отношение на Алексей Петров Денков коментир, че той няма никакво участие в създаването на това правителство и това е измислица, която някой опитва да използва като политически актив. „Хората, които го казват, са тези, които от първата минута опитват да съборят това правитлество. Може да се търси и намеса на външни фактори, но аз не искам да говоря, защото нямам доказателство. Това е измислена история“.

Той посочи, че ще има създаден координационен механизъм, освен това са предвидени и още мерки за справяне със създалата се ситуация, сред които активизиране в пълен обем на службите и институциите, които са свързани с придобиване на по-ранна информация по отношение на престъпления. По думите му това се прави с цел превенция. “Да не действаме реактивно, както е в този случай”, коментира той.

“Проактивно действие с лицата, които влияят на средата за сигурност, за да е ясно, че те са следени, и че всеки опит за нарушаване на правото ще бъде санкциониран”, добави Денков.

„Изключително важно е институциите да ускорят и да обогатят обмена на информация помежду си. Имам предвид основно МВР, службите и прокуратурата, които работят заедно по разследванията. Това, което миналия петък МВР е направило заедно с прокуратурата, е да сключат споразумение за един координационен механизъм за обмен на информация и съвместна дейност, който е свързан обаче по тематика само с двете теми, за които говорихме доскоро – наркотрафика и проблемите с трафика на мигранти“.

Денков посочи, че се е договорил с вътрешния министър Калин Стоянов да влезе във връзка с прокуратурата и да бъдат разширен обхватът на това споразумение, така че в него да влязат освен наркотрафикът и борбата с миграцията, така и престъпленията срещу личността и борбата с корупцията, като в това споразумение като партньори трябва да се включат и Антикорупционната комисия, и ДАНС.

„Част от този механизъм ще бъде и прегледът на всички сигнали, свързани с действия или бездействия, които биха могли да възпрепятстват разкриването на престъпления – т. нар. „чадъри“. Най-добрият начин за работа срещу такива възможни практики е, когато има сигнал, различни институции да се включат в разследването, така че да се види дали има проблем. Това става част от задачата на този координационен механизъм“, каза още той.

„Второ: Активизиране в пълен обем на дейностите и работата на службите на институциите, които са свързани с придобиване на изпреварваща информация за подготвяни тежки престъпления. Това означава по- активна работа с агентурата, с контингента, с тези, които биха могли да подадат информация, така че по възможност да има превантивна дейност, за да не се стигне до самото престъпление. Да не действаме реактивно, както е в този случай.

Трето: Проактивна работа с лицата, които влияят върху средата на сигурност, които биха могли да участват в подготовка на престъпления, за да е ясно, че те са следени, те са наблюдавани и всеки опит за нарушаване на правото ще бъде санкциониран колкото може по-бързо. Отново идеята е да бъдат превантивно предприети мерки, а не след като вече е извършено престъплението.

Четвърто: Да се разшири една практика, която се оказала изключително ефективна по отношение на два типа престъпления досега – едното са телефонните измами, а второто е отнемането на моторни превозни средства. А именно, там, където има лица с две и повече „висящи“ досъдебни производства, много често в различни региони и в различни периоди от време. В такива случаи Министерството на вътрешните работи заедно с прокуратурата да направят преглед, защото се оказва, че при този преглед, събирайки информацията от различните досъдебни производства, доста по-бързо, доста по-ефективно, може да се пристъпи към оформяна на обвинителен акт, който да влезе в прокуратурата“., каза той.

„Направихме преглед на това, което се прави до момента, и се фокусирахме върху това, което още може да се направи, така че държавата да се справи с тежките престъпления, които наблюдаваме. Установихме като факти, че няма установена връзка между убийствата, които се коментират в медиите.

По отношение на убийството Алексей Петров има твърде много различни линии, свързани с неговите позиции в ДАНС, и др. Изследват се различни възможни мотиви за това престъпление, включително отмъщение.

Денков коментира, че охраната на Петров не е била съставена от професионалисти, и тепърва ще се изяснява защо. Той уточни, че изглежда, че Петров се е чувствал в безопасност.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЗАБРАВЕТЕ за мазоли, брадавици кокоши трън и папиломи: Мехлем, който ще ги премахне завинаги
Next: У нас ми определиха 6 месеца живот, а в Испания ме оперираха цели 7 пъти и успяха да ме спасят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Обрат! Голяма изненада, ако изборите са днес
  • Обмислят се различни предложения за мерки, насочени към към младите шофьори с новопридобити права, за тяхната и на останалите на пътя безопасност
  • Извънредна новина за хората с ТЕЛК и НЕЛК
  • Взето е съдбоносно решение за Карлос Насар
  • Помните ли робинята Изаура? На 69 изглежда невероятно и изненада с признание
  • Часове след раждането на дъщеря ни съпругът ми ме изгони от дома ни и поиска развод
  • Баба ми цял живот отказваше да говори за едно лято през 1968 година – докато на погребението ѝ не се появи непознат мъж, който разкри нещо смразяващо
  • Хванах съпруга си да си пише с колежка. Беше ми ужасно болно, но реших да не вдигам скандал.
  • В 34-тата седмица от бременността се прибрах от работа и открих, че съпругът ми е дал всичките ми дрехи за бременни на сестра си
  • Мъж отива на гарата, за да си купи билет за влака.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.