Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето колко шофьори изгоряха само за седмица по новия закон за конфискуване на автомобили
  • Новини

Ето колко шофьори изгоряха само за седмица по новия закон за конфискуване на автомобили

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gdsgfdgreee.png

От момента, в който новите наказания за пияни и дрогирани шофьори влязоха в сила, броят на иззетите МПС от Пътната полиция се е увеличил драматично. Само за една седмица, 156 превозни средства са били конфискувани от шофьори, които са били под въздействието на алкохол или наркотици.
Анализ на статистиката

От общият брой иззети превозни средства, алкохолът е бил причината в 75 от случаите, докато наркотиците в оставащите 81. От миналата седмица новите промени в законодателството предвиждат хващането на шофьор с над 1.2 промила алкохол или след употребата на наркотици да води до незабавното изземане на МПС. Отчетливо се усеща влиянието на новите правила в ОДП-Бургас, където за седмица са иззети 20 превозни средства, включително и камион.
Правилата за изземане на МПС

Текущите проверки от Пътната полиция имат различен ход в зависимост от това дали нарушителят е собственик на автомобила или кара чуждо превозно средство.

Собствено МПС: Ако нарушителят кара своето МПС, то се иззема и се транспортира до терен на МВР. Полицията предлага на нарушителя да подпише протокол за доброволно предаване, но това не е задължително. След това, автомобилът се съхранява до завършване на наказателния процес. След евентуална осъдителна присъда, автомобилът се отнема в полза на държавата.
Чуждо МПС: Ако пияният или дрогираният водач не е собственик на автомобила, то превозното средство се иззема като веществено доказателство. Процедурата следва по оценка на стойността на автомобила и евентуално налагане на глоба на нарушителя.

Обществената реакция

Въпреки че мнозина приветстват затягането на наказанията за пияни и дрогирани шофьори, има и редица противоречия около детайлите на конфискацията. Първите опоненти на новите правила са адвокатите, които смятат, че МВР не може да иззема автомобила без решение на съд. Според тях, отнемането на возилото като обезпечение е също така незаконно.

Адв. Силвия Петкова коментира за „Телеграф“: „Такова нещо като обезпечително изземване не съществува…изземанията на пътя по начина, по който МВР ги прави в момента, са чисто и просто незаконни.“

Според адвокатите обаче, има обходен път – доброволното предаване.
Полицията и прокуратурата предлагат на хванатите водачи да подпишат протокол за доброволно предаване на автомобила, което по същество ги лишава от правата им.

Освен юридическите проблеми, законът бива критикуван за непропорционалността на наказанията. Водачите на по-скъпи автомобили фактически получават по-тежки наказания от тези с по-евтини автомобили, въпреки че нарушението им е едно и също.

Проблеми срещат и водачите на камиони и автобуси. При осъдителна присъда, глобата може да достигне стойността на нов модел влекач, което е неразумно и несправедливо.

Предложения за поправки в закона вече се обсъждат. Един от вариантите е въвеждане на максимален лимит на глобите, особено когато става въпрос за управление на чуждо МПС.
Като отговор на новите мерки, Камарата на автомобилните превозвачи в България призовава КАТ да се спре изземването на камиони.

Превозвачите в България обаче изразяват загриженост относно това, как се прилага този принцип, особено когато става въпрос за камиони.

Основната причина е, че задържането на един камион няма директен положителен ефект върху безопасността на движението.

„Превозвачите имаме задължение да правим предпътни прегледи на водачите при излизане от базата, но след това контролът ни свършва“, коментира за „Телеграф“ Димитър Димитров от УС на КАПБ.
Димитров подчертава, че камионът не бива да се използва като доказателство, ако не е имало ПТП.

Предложението на КАПБ е проценката на стойността на камиона да бъде извършена от застраховател, вместо МВР да задържа превозното средство неопределено дълго време.

Освен това Димитров изтъква редица практически проблеми, които възникват при запорирането на камиони, особено когато те превозват живи животни, опасни товари или хранителни продукти при стриктни температурни условия.
Отделен проблем е и неясната регламентация за предпътните медицински прегледи.

В момента съществуващата наредба не определя точно какъв трябва да е характерът на прегледа и кой конкретно трябва да го извършва. „У нас има усещане, че ние като превозвачи носим отговорност за поведението на водачите“, коментира Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи.

Арабаджиев подчертава, че дори и при стриктно следване на всички наредби, превозвачите не могат да носят отговорност за действията на водачите след напускането на базата.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия! Планински спасител от София загина в Черно море, докато спасява
Next: 320 хиляди български семейства ще могат да получат нова финансова помощ – ето колко и каква

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.