Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-дръзкият обир през соца: Задигат с лада 2 чувала с пари
  • Новини

Най-дръзкият обир през соца: Задигат с лада 2 чувала с пари

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
hfghghfgjgfj.jpg

Офицерът от резерва полковник Георги Тишевишки е роден на 30 юни 1936 г. във врачанското село Добролево. Завършил български език и литература в учителския институт в Хасково. Бил е директор на основни училища, инспектор в отдел „Просвета” и по борбата с противообществените прояви на малолетните в някогашния Окръжен съвет.

От 1966 работи в системата на МВР. Бил е зам.-началник по оперативната работа в районното управление. В края на 1982-а е назначен за началник на криминалния отдел в Окръжното управление на МВР-Хасково. Този пост заема до пенсионирането си, след което продължил да работи като извънщатен сътрудник.
С неговото дейно участие е разкрит най-големият грабеж, извършен в България по времето на социализма.

На 27 януари 1984 година всички служби на милицията, ДС и военното контраразузнаване са вдигнати по тревога – пред местния клон на БНБ е извършен дързък обир на инкасовия автомобил. 24-годишните Стефан Атанасов и Веселин Славчев успяват да задигнат и да избягат с огромна за онова време сума – 189 776 лева.

Тогава сградата се охранявала от милицията. Стефан познавал отлично действията на униформените, тъй като баща му е бил служител в хасковското районно управление на МВР.

Целта на двамата авантюристи била да изчакат пред банката пристигането на автомобил с пари от някое от големите местни предприятия и да го атакуват. Набелязали пачките на „Търговия на дребно“. Около 18 часа всеки ден касиерката Тонка Бахчеджиева, придружавана от 65-годишния охранител Стамо Кралев, носели оборота от магазините в банката.

Двамата наблюдавали многократно колата на инкасото от блока срещу „Търговия на дребно”.
За подготвяното нападение младежите задигнали ладата на свой познат. Двамата имали ключ за гаража и возилото. Преди да тръгнат към удара на живота си, те дори разтоварили чувалите с картофи, оставени от собственика на автомобила. Сдобили се и с фалшиви кърджалийски регистрационни номера. Били дегизирани с перуки и качулки от крачоли на анцузи. Двамата спрели автомобила си до клона на БНБ на ул. „Цар Освободител“. Това станало половин час преди там да дойде колата с парите.

Нападателите изчакали касиерката да излезе от возилото, за да позвъни на входа на банката. Идеята била да издърпат торбата с левовете, в този ден обаче пренасящият ги охранител бил вкарал ръката си в чувала, за да му е по-удобно, и затова се стигнало до сборичкване. Стефан дори успял да вземе оръжието на милиционера и го хвърлил в градинката.

Здравеняците отскубнали чувалите с пари и се метнали в автомобила си. Докато служителите на клона на БНБ се усетят какво е станало, обирджиите духнали в посока вилна зона между „Куба” и „Кенана”.

Сред важните улики е косъм от перуката на 24-годишния бивш спортист Стефан Атанасов, изгубена при схватката с охраната. Той страдал от заболяване на кожата на главата и заради това и преди носел перуки. Разследващите тръгнали по фризьорските салони на Хасково и не след дълго влезли в дирите на мъжа, който си поръчвал изкуствени коси. Според запознати със случая перукер се похвалил на свой приятел на кого ги е продал, без да знае, че говори пред сътрудник на МВР.

„Четири бяха основни моменти в разследването, с чието наслагване стигнахме до разкриването на престъплението”, разказва днес 83-годишният полковник Георги Тишевишки. Дъщерята на собственика на ладата, с която е извършен грабежът, била в обкръжението на двамата извършители.

Друг основен момент в разследването бил, че близък на Янко Чанков – началник на отделение в ДС-Хасково, засякъл единия от извършителите с чувала с парите, носил го на гърба си и отивал към вилната зона.
Още на втория ден след грабежа бил изготвен фоторобот на Стефан, за да могат службите да го показват на източниците си. Районният инспектор Пенчо Андонов получил информация от свое доверено лице, че е разпознало Веселин. От този ден полк. Манов, зам.-директор на Националната милиция, носил в джоба си анкетната карта на Веселин Славчев, също разпознат по фоторобот от доверено лице.

„Не на последно място в оперативната работа бе маршрутирането на доверено лице на милицията до София. На този човек при инструктаж бе определена и линия на поведение. Тя касаеше използваната перука от Славчев”, обясни опитният криминалист. Инструктажа извършил лично полк. Тишевишки в бар „Мелодия“. Целта била получаването на данни, доказващи досега събраната информация за използваната перука при грабежа.
Впоследствие Янко Чанков участвал лично в задържането на Стефан, а Веселин бил арестуван в тогавашните Хасковски минерални бани.

До залавянето на извършителите всяка вечер в полунощ се провеждали оперативки при окръжния началник полк. Георги Милушев. Там редовно присъствал и първият секретар на партията Стоян Стоянов. На оперативките освен полк. Тишевишки били Сашо Кюлев, началник-отдел „Тежки престъпления“ към Дирекция на „Националната милиция” (ДНМ), полковник Леонид Кацамунски, началник на криминалното управление на ДНМ. „Работеше се със съвест и чувство за отговорност. Разработката съдържаше 32 тома явен и 4 тома секретен материал“, сподели още полк. Георги Тишевишки.

След приключването на случая той и Григор Вълков изготвили обстоен анализ на случая. Включен е в строго секретния наръчник по криминалистика. Изучава се и до ден днешен в Академията на МВР в Симеоново.
В кариерата си полк. Георги Тишевишки е награден с 15 ордена и медала. Сред тях е и орден „Червено знаме на труда” и е удостоен със званието „Почетен служител на МВР”.
Смъртна присъда за Стефан и Веселин

Процесът срещу Стефан Атанасов и Веселин Славчев първо се гледа в Хасково от състав на Върховния касационен съд на открити врата в залата на НТС пред 2000 човека. Председател е бъдещият премиер Димитър Попов. Наказанието е по 20 години затвор.

По реда на надзора обаче делото се гледа повторно от друг състав на ВКС в софия. Там са издадени смъртни наказания, изпълнени няколко седмици след това.

„Години по-късно колегата Кънчо Статев, от когото много съм научил, ми сподели за кражба в техникума по Автотранспорт. Там бил намерен годен отпечатък, впоследствие оказал се на Стефан. Бате Кънчо го пропуснал, защото момчето тогава му казало, че баща му е милиционер и той го пратил да си върви, без да му направят дактилоскопия. Въздъхна и каза, че чувства вина. „Щяхме да ги пресечем тогава в зародиш и нямаше да стигне до смъртната им присъда“, въздъхна старият криминалист. „Статев е изключително умен и опитен работник. Така казва за него и Тишевишки. Тогава бате Кънчо просто е проявил човещина, никой не е от желязо и безгрешен“, спомни си и криминалистът Васил Матвеев, който като млад офицер също е участвал в издирването на грабителите.

Източници на „Марица“ припомниха, че по оперативна информация Стефан и Веселин били в група с още петима, които в различни комбинации помежду си вършили други кражби и грабежи.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зловещ сън върна 61-г. гурбетчия обратно в Родопите, а там видя нещо
Next: Хората от ресторанта гледали, но синът напълно владеел емоциите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.