Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия! 26-годишен загина на място, докато си топлил вода
  • Новини

Голяма трагедия! 26-годишен загина на място, докато си топлил вода

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
cvetannnnsg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Голяма трагедия почерни смолянското село Могилица.

26-годишният Цветан Росенов загина на място в събота на обяд от токов удар.
Младият мъж топлел вода на партера на фамилната им къща в селото, когато го удря
електричеството и пада на земята.

Веднага се събират близките и се опитват да
го върнат към живот, но сърцето на младия мъж било спряло.

 

Извършен е оглед и е образувано досъдебно производство, съобщиха от полицията.

„Ти беше моята опора, моята гордост, моят идеал, моят супермен. Имаше мечти,
сбъдваше ги и мечтаеше още.

С твоята доброта и озтивчивост докосна много хора,
които ще те помнят с твоите думи и дела. СВЕТЪЛ ДА Е НЕБЕСНИЯ ТИ ПЪТ СИНЕ!“, написа в социалните мрежи баща му Росен Инджов,
който е полицаят на селото.

Погребението ще бъде утре, от 11.00 ч. Поклонението ще е от 10.00 ч. пред домът
им в с. Могилица.

 

„Голяма трагедия за цялото село, той беше уникален, рядко сърдечен, всеотдаен,
деен, на всеки да помогне. Много искаше да направи нещо за селото, така че да
е полезно за всички. Възроди сайта за Могилица, правеше беседки, навеси, скари, на всеки помагаше,
със всеки се отнасяше с огромна доброта“, каза Федя Рушанов.

 

За възродения от него и приятели сайт на селото, https://mogilitsa.com/, Цветан
написа във Фейсбук: „На 1-ви юни преди една година, един от плодовете на моя и
мнозина около мен труд стана видим за широката публика.

 

След една година сайта можем да се гордее с над 14 600 прегледа и 4300 посетителя.
Още от самото начало нашата цел беше да предоставяме подробна, пълна и лесно достъпна
информация, както и да създадем едно място, където всеки може да намери дом за
отдих или да открие прекрасно място, от което да създаде следващата си снимка,
спомен или приключение. Това място трябваше да бъде сцена за нашите местни услуги
и продукти.

 

И най-накрая, пожелавам на това място множество дълги години. Надявам се да имам
достатъчно време, за да го поддържам и развивам, заедно с още 100 идеи свързани
с неговото развитие“.

Потресени и опечалени от загубата са и в селата в цялото Арденско корито.

 

Екипът ни изказва искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите
на Цветан, както и на цялото село за внезапната и непрежалима загуба!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ожених се на 22 за жена с дете. Нека моята история ви бъде урок
Next: Нашенец получи 430 лева сметка по прекратен договор, на който вече е платил неустойката от 3 месеца! Ето как се спаси

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.