Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искам да живея бавно, просто и евтино
  • Новини

Искам да живея бавно, просто и евтино

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
evwqtastasggg.jpg

Седя си тук и си мисля…Мисля си какво искам за себе си сега, на годините, на
които съм.

Искам да живея бавно, просто и евтино…

Искам сутрин, като се събудя, да облека нещо непретенциозно, без да бързам, шарено-весело,
да обуя джапанките и на няколко минути разстояние да пия кафето си, на безсрамно
ниска цена, сред други хора, майки с бебета, дядковци-мераклии, млади момчета
и момичета…

 

Искам да познавам сервитьорките в любимото ми заведение по име, а и те мен да
познават…

Искам да пазарувам в едни такива, миниатюрни, супермаркетчета, в които едвам
се разминаваш с хора и стоки, но в които има всичко, от което се нуждаеш…

Искам да влизам и излизам в и от малки магазинчета за дрехи, а не в пълни с народ молове…

Искам да си купувам хляб, изпечен тази нощ в тази малка пекарна, на 5 минути
разстояние, в която те посрещат и изпращат две безкрайно работливи жени с безкрайни
усмивки…

Искам да си купувам праскови, кайсии, розови домати, сочни пъпеши и какво ли
не още, току-що откъснати в градината, от 12-годишното момче със сериозно изражение,
което ги продава с гордост, защото това е тяхната продукция, посята, отгледана
и набрана от семейството му в техния двор…

 

Искам да седна под любимото си бяло чадърче, в любимото си кафе, където не само
да изпия любимото си капучино, но и да обядвам или вечерям вкусно за няколко лева…Понякога,
когато съм много жадна, искам да изпия една студена наливна бира в изпотена чаша
на цена космично по-ниска от цената на същата бира в Париж, Сан Тропе, Санремо,
Портофино или където и да е другаде из Европата…

Искам да нямам нужда от кола и да нямам кола, да извървявам пеша разстоянията,
които се налага да извървявам ежедневно, за да задоволя потребностите си от храна
и движение…

 

Искам да спя по 7 часа на нощ, без да се събуждам, със спокойния и дълбок сън
на човек, който няма богатства, за които да се тревожи, че ще изгуби…

Искам да съм близо до внуците си, да ги гледам как растат, че май вече изпускам
детството им…

Искам все малки неща…толкова ли много искам…

Валя Брадшоу /  Фейсбуk

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кмет на ямболско село преби с колан дете със заболяване
Next: БНБ с важно съобщение за банкноти, които всички имаме в джоба си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.