Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате какво е правил убиецът Веско с приятелите на Крис преди тялото му да бъде открито
  • Новини

Няма да повярвате какво е правил убиецът Веско с приятелите на Крис преди тялото му да бъде открито

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
vasgqwgsdhsdh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Убиецът на Кристиян Пеев се правел на загрижен и дори търсел жертвата заедно с приятелите му. Веско Вълчинов постоянно разпитвал кой какво е открил и дали е звънял в полицията.

Това споделиха пред „Телеграф“ близки на зверски разфасования мъж в София. Убийството потресе София с жестокостта на последващото разрязване на тялото и хвърлянето на месо в тоалетната.

В момента и убиецът Вълчинов, и помагачът му Константин Суботинов са с постоянна мярка „задържане под стража“. Бившият барман дори признал за зверството, но посочил с пръст Суботинов, че той е разфасовал трупа на Пеев.
Близост

41-годишният Кристиян и десет години по-младият Вълчинов се сближили преди 5-6 години, разказаха полицаи.

От около година обаче бившият барман започнал редовно да излиза по заведения с Крис, от което приятелите на убития недоумявали. Като го питали на какво се дължи тази дружба, мъжът отговарял, че Веско бил верен и на него можело да се разчита.

Убиецът променил стила си на обличане, започнал и да тренира. Демонстрирал по-висок стандарт на живот, но в същото време никой не знаел с какво се занимава. От прокуратурата обявиха, че двамата с жертвата са имали проект да правят бизнес с криптовалута, но той е останал нестартиран.

Освен това Веско дължал 2000 лв. на Крис. Пред познатите си обвиненият в зверската касапница обяснявал, че изкарва пари от някакъв бизнес в чужбина.
Телефон

Разследващите предполагат, че мотивът за убийството е именно отказът на Пеев да финансира общ бизнес с бившия барман. Самата екзекуция Веско извършил, като ударил с гира Крис в главата, а след това разфасовал тялото.

Извикал да му помага да се отърват от останките приятеля си и също барман Константин Суботинов.

По време на мярката мъжът сподели, че Вълчинов го извикал в дома в центъра на София. В банята видял окървавения труп на Пеев и излязъл на терасата, където пушел 40 минути.

След това двамата отишли да купят лопати и чували. С кола и с такси извозвали части от Пеев към Витоша. Веско закопал главата и част от скелета на приятеля си. В кофи за боклук из цяла София също хвърляли чували.

Братовчед на Крис разбрал, че нещо става, и подал сигнал, че е изчезнал. Приятели на мъжа също започнали да го търсят, като с тях се движел един от дните и Вълчинов. Не показвал емоция, твърдял, че най-вероятно Крис е някъде на купон и ще се прибере. Няколко дни по-късно пък се хвалел, че минал детектор на лъжата.
Наказания

Ако бъде признат за виновен, Вълчинов може да получи от 15 до 20 г. затвор или доживотен без право на замяна. Помагачът му пък е с обвинение за лично укривателство и може да отнесе до 5 г. решетки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момче на 10 години взе 3000 евро спестявания от родителите си и ги раздаде из училището
Next: Царевица ли берат или е паднала забраната за криене? Родната полиция отново ни изненада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.