Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате какво е правил убиецът Веско с приятелите на Крис преди тялото му да бъде открито
  • Новини

Няма да повярвате какво е правил убиецът Веско с приятелите на Крис преди тялото му да бъде открито

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
vasgqwgsdhsdh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Убиецът на Кристиян Пеев се правел на загрижен и дори търсел жертвата заедно с приятелите му. Веско Вълчинов постоянно разпитвал кой какво е открил и дали е звънял в полицията.

Това споделиха пред „Телеграф“ близки на зверски разфасования мъж в София. Убийството потресе София с жестокостта на последващото разрязване на тялото и хвърлянето на месо в тоалетната.

В момента и убиецът Вълчинов, и помагачът му Константин Суботинов са с постоянна мярка „задържане под стража“. Бившият барман дори признал за зверството, но посочил с пръст Суботинов, че той е разфасовал трупа на Пеев.
Близост

41-годишният Кристиян и десет години по-младият Вълчинов се сближили преди 5-6 години, разказаха полицаи.

От около година обаче бившият барман започнал редовно да излиза по заведения с Крис, от което приятелите на убития недоумявали. Като го питали на какво се дължи тази дружба, мъжът отговарял, че Веско бил верен и на него можело да се разчита.

Убиецът променил стила си на обличане, започнал и да тренира. Демонстрирал по-висок стандарт на живот, но в същото време никой не знаел с какво се занимава. От прокуратурата обявиха, че двамата с жертвата са имали проект да правят бизнес с криптовалута, но той е останал нестартиран.

Освен това Веско дължал 2000 лв. на Крис. Пред познатите си обвиненият в зверската касапница обяснявал, че изкарва пари от някакъв бизнес в чужбина.
Телефон

Разследващите предполагат, че мотивът за убийството е именно отказът на Пеев да финансира общ бизнес с бившия барман. Самата екзекуция Веско извършил, като ударил с гира Крис в главата, а след това разфасовал тялото.

Извикал да му помага да се отърват от останките приятеля си и също барман Константин Суботинов.

По време на мярката мъжът сподели, че Вълчинов го извикал в дома в центъра на София. В банята видял окървавения труп на Пеев и излязъл на терасата, където пушел 40 минути.

След това двамата отишли да купят лопати и чували. С кола и с такси извозвали части от Пеев към Витоша. Веско закопал главата и част от скелета на приятеля си. В кофи за боклук из цяла София също хвърляли чували.

Братовчед на Крис разбрал, че нещо става, и подал сигнал, че е изчезнал. Приятели на мъжа също започнали да го търсят, като с тях се движел един от дните и Вълчинов. Не показвал емоция, твърдял, че най-вероятно Крис е някъде на купон и ще се прибере. Няколко дни по-късно пък се хвалел, че минал детектор на лъжата.
Наказания

Ако бъде признат за виновен, Вълчинов може да получи от 15 до 20 г. затвор или доживотен без право на замяна. Помагачът му пък е с обвинение за лично укривателство и може да отнесе до 5 г. решетки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момче на 10 години взе 3000 евро спестявания от родителите си и ги раздаде из училището
Next: Царевица ли берат или е паднала забраната за криене? Родната полиция отново ни изненада

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.