— каза тя. — Бързо, момче!
— Не сега, бабо! — Оливър въздъхна. — Бях на кулминацията!
Оливър беше любопитен, докато прелистваше следващата страница от книгата си на слабата светлина на свещта на нощното шкафче. Не искаше да спре да чете точно сега. Но все пак затвори книгата и слезе долу за вечеря.
Оливър беше книжен червей, що се отнася до книгите с разкази. Четеше ги всяка вечер преди вечеря, на път за училище в градския автобус и когато можеше.
Семейството му беше малко, вилата, в която живееше, също. Баба Агнес и малката му сестра Ив бяха цялото семейство на Оливър. Майка му почина преди години от рак, а баща му ги напусна след това.
Докато Оливър седеше на масата за вечеря, всички се хванаха за ръце, казаха кратка молитва и започнаха да ядат. Устата му се напълни с храна, той изпъшка, докато говореше за детективската история, която четеше, след това избърса устата си с ръкава си и продължи да разказва историята с цялото си сърце.
Агнес съжали Оливър, когато го чу да говори с ентусиазъм за книгите, които чете. Те бяха бедни и тя знаеше, че парите, които му даваше за обяд, вместо това се харчеха за тези книги. Момчето спестяваше от храната си и това нарани Агнес.
В един момент тя искаше да си потърси друга работа, за да не се налага Оливър да пропуска обяда си, но Ив беше млада и имаше нужда някой да се грижи за нея, а здравето на Агнес не беше в най-добро състояние. Така тя се усмихваше с натежало сърце всяка вечер, докато Оливър разказваше историите, които четеше. Искаше й се да беше по-добра баба.
Същата вечер, след като всички приключиха с вечерята, Оливър помогна на Агнес да почисти масата, след което се върна към книгите си и задряма, докато четеше.
На следващия ден в автобуса Оливър отново четеше книгата си с разкази, когато чу шум и вдигна очи. Той видя шофьора на автобуса да крещи на жена с дебели черни очила, докато тя го молеше да я пусне в автобуса.
— Дори забравих да си взема бастуна, сър! Бързах. — каза тя на шофьора. — О, благодаря на тези мили души, които ми помогнаха да стигна до спирката. Трябва да видя дъщеря си. Тя е в болница!
— По-добре слезте, госпожо. — рече категорично шофьорът. — Писна ми хората да се оправдават, за да избегнат плащането на билета!
— О, синко, не лъжа! — помоли се тя. — Моля ви, помогнете ми! Ще накарам някой в болницата да ви плати!
— Вън! — извика шофьорът, без да се притеснява. — И преди съм карал други да го опитват. Не ми губете времето.
Знаейки, че няма да успее да убеди шофьора, по-възрастната жена се канеше да слезе, приготвяйки се за студените ветрове, духащи из града, когато Оливър се намеси.
— Ще й платя билета, сър! — каза той. — Госпожо, моля, елате с мен. Не е нужно да слизате.
Оливър помогна на сляпата възрастна жена да се настани до него и й плати. Когато се върна на мястото си, той я попита дали е добре и тя се усмихна.
— Много ти благодаря, дете. — каза тя. — Имаш сладък глас на малко дете!
— Аз съм голямо момче! Не съм дете! — каза гордо Оливър. — Кзвам се Оливър. Какво се е случило с дъщеря ви?
— Аз съм Мери. — представи се тя. — Дъщеря ми роди и трябва да я видя. Благодаря ти, че ми помогна днес, Оливър.
— Това не беше проблем, Мери. — каза Оливър, въпреки че това беше проблем за него.
Спестяваше парите, които похарчи за билета на по-възрастната дама, за да си купи следващата книга от поредицата, която четеше. Но не можеше да остави жената в беда.
— Накъде си се запътил, Оливър? — внезапно го попита тя.
Оливър й каза, че е на път за училище и те си побъбриха малко преди да дойде спирката на Оливър и той да слезе.
Оливър харесваше Мери. Тя му напомняше за Агнес. Когато й каза, че обича книгите, тя го изслуша със същото търпение като Агнес.
— Ще разкажа на баба за нея. Тя ще се гордее с това, което направих! — помисли си той, докато вървеше към училището си.
И той го направи. Вместо да говори за книгите си онази вечер, Оливър говори за Мери и доброто дело, което е направил за нея.
— Добра работа, Оливър. — каза Агнес. — Това е наистина мило от твоя страна, скъпи!
Тази нощ Оливър нямаше представа, че щеше да се срещне със сина на Мери на следващата сутрин. Така че, когато висок мъж се появи на прага му на следващия ден, той беше объркан.
— Ти ли си Оливър? – попита мъжът.
— Да, аз съм. — отговори Оливър, когато Ив и Агнес се присъединиха към него на вратата.
— Как можем да ти помогнем, синко? — попита Агнес. — Срещал ли си Оливър преди?
Мъжът се усмихна.
— Аз съм Джейк. Оливър е помогнал на майка ми вчера, така че исках да му благодаря. Разпитах около автобусната спирка близо до дома ви и намерих адреса. Взех нещо на Оливър, само секунда…
Човекът отиде до колата си и се върна с кутия, пълна с книги!
— Няма начин! — възкликна Оливър, когато видя книгите. — Мери ли ти каза, че обичам да чета?
Джейк кимна.
— Да и се надявам, че изненадата ти е харесала!
— О, синко! — каза Агнес. — Те трябва да са ви стрували повече от това, което Оливър е платил. Не можем да приемем всичко.
— Да, Джейк. — тъжно каза Оливър. — Не можете да купите толкова много книги само за 3 долара!
— Можеш да ги задържиш всичките, Оливър. — каза Джейк. — Не съм сигурен колко от историята на Оливър сте чули, госпожо, — продължи той, гледайки Агнес, — но майка ми не беше се виждала със сестра ми, откакто беше бременна. Така че вчерашното пътуване беше важно за нея и това стана възможно само благодарение на Оливър. Така че нека го направя. Моля те. Настоявам.
В крайна сметка Джейк убеди Агнес да приеме книгите, което означаваше съкровище за Оливър!
— Мери е най-добрата! Джейк, моля те, кажи й, че харесах книгите! — изчурулика младото момче.
— Ще го направя, приятел! — каза Джейк, усмихвайки се. — Тя ще се радва да разбере това.
След това Джейк изпи чаша вкусен малинов чай с бисквитките, които Агнес направи, и помогна на семейството с ремонта на къщата и снабдяването с електричество, след като забеляза, че изпитват затруднения. Агнес, разбира се, протестира, но Джейк отново я убеди и им помогна.