Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандални разкрития за Калина Сакскобургготска след катастрофата
  • Новини

Скандални разкрития за Калина Сакскобургготска след катастрофата

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
sfdgfdhreher.png

Калина Сакскобургготска бе хваната да шофира с над 1,5 промила алкохол, след като е блъснала бариера на паркинг в хотел в Боровец. Самоковската прокуратура вече й е повдигнала обвинения, но скандалът около случая се разраства.

Княгинята обвини служители, че са проявили насилие над нея. Именно на тези обвинения побърза да отговори наемателят на хотела, на чийто паркинг е станал инцидентът. Именно негови служители подават сигнал към полицията за случката.

„На мен ми се обадиха моите служители, че дама с кола се удря два пъти в бариерата и е опитала да избяга. Те казаха, че тя е била видимо доста пияна. Засякох се с полицейска кола точно на Боровец и с нея пристигнахме едновременно на мястото на инцидента“, поде той в ефира на Нова тв.

„Дамата се разхождаше по паркинга неадекватна, явно употребила алкохол. Говореше си сама. Тя беше боса. Документи няма, каза, че не знае как се казва. Би трябвало да има ЕГН, но не помнила кое е. Каза, че е на разходка да си купи храна“, добави той.

„Тръгна да набира телефон и им каза, че сега ще им обяснят, че трябва да я пуснат, но никой не я отрази. Тогава започна и тяхното разследване“, спомни си той.

„Не искам нито популярност, нито да съм в центъра на всички предавания. Първо даже не я разпознах дамата. Тя първо не изглежда, както на снимките в интернет. После я позна един от полицаите“, каза той

„Наш служител не й е реагирал агресивно. Дамата е ударила един път бариерата, после е щяла да удари момче на паркинга. Нашият служител след втория удар по бариерата, й взима ключа. Тя го е ударила три пъти по скулата с телефона. Пак е звъняла на някого и е гонила служителя ни. Казала, че ще му наредят ей сега да я пусне“, разказа той.

По думите му Калина е отказала да дава тест за алкохол, не е изпускала дори въздух. Опитвала се е да бави процедурата според наемателя на паркинг.

„Първо пристигна един господин, който започна да я подучва да казва на полицаите, че са я били на място. Първо тя каза, че аз съм я ударил. То беше интересен за всички този момент, защото аз дойдох заедно с полицията“, разказа той.

По думите му през цялото време след катастрофата служителка на резиденция “Царска Бистрица” тъпчела Калина Сакскобургготска с кисело мляко. Донесла ѝ между 6 и 8 кофички.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радост за пенсионерите: Вижте кои ще вземат 225 лева повече
Next: Сватбеният подарък на Еда Едже накара почитателите си да й завидят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.