Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Показвам другото лице на Алексей Петров пред цяла България, приятел съм му от 1990 година
  • Новини

Показвам другото лице на Алексей Петров пред цяла България, приятел съм му от 1990 година

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
bgdfjjfgjrtrt.jpg

“Алексей имаше няколко лица. Той имаше таланта да качи някой в облаците. Другото му лице, което не се харесваше, беше да приземи някого също толкова бързо”, това разказа за Алексей Петров неговият приятел инж. Георги Ривов.

 

Двамата са работили много близко във федерацията по карате и връзката им се основа именно на този спорт, още от 90-те години на миналия век.

 

Пред bTV Ривов разказа, че напоследък приятелят му наистина е бил прекалено спокоен и сигурен за безопасността си.

“Понякога дори не съм виждал къде е охраната”, разказа приятелят на Алексей Петров.

 

 

“Аз съм го виждал в светлата му страна. Не съм го виждал в другите му роли. Чувал съм много, но не съм го виждал”, каза още Ривов, който е шеф на съдиите по карате.

Той каза също, че спортът е сближил Алексей Петров с много хора.

 

Каратето е връзката на Петров и с много политици, включително Бойко Борисов и Кирил Петков. Петко Петков, бащата на лидера на ПП, също е бил приятел на многоликия бизнесмен покрай спорта.

 

“Според мен той се опитваше да работи за държавата. Може би в тази си роля е бил неудобен. Може би смяната на позицията му в държавата би застрашила някои хора”, коментира приятелят на Алексей Петров.

Ривов обаче не изключи и други фактори да са довели до края му – власт, пари, отмъщение.

В интервю за Нова телевизия депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков пък успя да свърже дори президента Румен Радев с Алексей Петров и то пак през каратето.

Той заяви, че държавният глава направи прословутата си демонстрация как може да прави лицеви опори тъкмо в негов клуб.

 

Темата коментира и Боян Чуков:

Темата „Алексей Петров“ е водеща последните дни.

Лавина от анализатори, коментатори и обикновенни лаладжии се изредиха да се упражняват по въпроса.

Множество коментатори, които не са виждали на живо Алексей Петров, но са чели за него и са чули някакви клюки.

Те спретнаха своите разноцветни хипотези за случилото се в Драгалевци.

В аналитичен план има четири проекции:

1. Клюкарска и жълта. Пълна с неистини и измислици. Често злонамерена.

2. Журналистическа и сърфираща по темата.

Запълваща липсата на достоверна информация с измислици, гарнирани с развинтена фантазия.

Предлагаща множество факти. Стоварени в насипно състояние.

3. Тактическа в национален план. Алексей постигаше често по брилянтен начин своите набелязани текущите тактически цели. Действаше креативно и много смело, като истинска барета.

4. Стратегическа. Не бе обучен да мисли и действа на това ниво.

Грешно оценяваше обстановката.

Не притежаваше необходимите „сензори“. Не излезе от манталитета и професионалните парадигми на „червената барета“, което се оказа фатално на четвърто ниво.

Който познава добре Алексей Петров знае, че той по същество в личния си живот (извън публичния и бизнеса) бе добър и състрадателен човек.

Целеустремен, много напорист, недоверчив, отличен артист и манипулатор, но манипулируем от близкото му обкръжение.

Рядко Петров даваше интервюто по БТВ и Нова.

Ето едно много интересно интервю но Алексей Петров от 2017 година по Нова тв пред Лора Крумова.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на Дебора смрази с думи за накълцаното момиче
Next: Сашо Кадиев забогатя внезапно след напускането на БТВ: Харчи като луд

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.