Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бербатов призова държавата и обяви новина за премиера Денков
  • Новини

Бербатов призова държавата и обяви новина за премиера Денков

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
beqrtqrashsdhdh.png

Кандидатът за президент на БФС Димитър Бербатов обвини ръководството на футболната ни централа в “грубо погазване на правилата”. На извънредна пресконференция той коментира случаите на изключени клубове от структурата на БФС и призна, че вече се е срещнал с министъра на спорта Димитър Илиев и премиера Николай Денков.

 

“Неправилното изключване на клубове от БФС продължава. Когато се случват подобни неща, съм длъжен да съобщя тези неща. Получава се един вид чистка. Ако уронване на престижа е, желанието да свикаш конгрес, това е диктатура. Те ни ти позволяват да упражниш правото си на глас“, започна Бербатов.

„Само клубове, които искат такава промяна, са изключвани последните месеци тайно. Без самите клубове да знаят, да им бъде дадено право на защита, тайно. Имах среща с министъра на спорта и с министър-председателя Денков и призовавам министъра на спорта да вземе отношение по този въпрос”.

„Говорим за неправомерно изключване на клубове, които имат аматьори спортисти и деца. Над 3000 деца са спрени да практикуват това, което обичат, а именно футбола заради желанието на хората, които управляват футбола да запазят статуквото“, не е доволен Бербатов от ситуацията, която се получава в българския футбол.

„Призовавам държавата да вземе отношение по тези неща, особено когато става въпрос за деца. Всички клубове са аматьорски клубове. Всички тези клубове апелират към нас да направим достояние това, което се случва в момента“, призова Бербатов.

„Грубо погазване на устава на БФС. Най-пресният пример на погазване на правилата е в Трета лига със Сливен. Вторият отбор на Арда и Минерал Овощник играят бараж за влизане в Трета лига, Арда бие, но се отказва. По правилниците Минерал Овощник трябва да влезе в по-горна група. В същия момент от по-горната група изпада Сливен и те трябва да си изпаднат. Тим като Арда се отказва, БФС връща Сливен и не разрешава на Минерал Овощник. Грубо показване на правилниците на футбола. Сливен са изиграли три мача до момента – голова разлика 0:35. Това къде го има по света? Вчера играят и падат с 0:21. Това са примери, които трябва да бъдат показвани“, коментира случая със Сливен той.

Бербатов разясни какво се случва: „Аз съм длъжен всички тези неща да ви ги кажа. Тук става въпрос за неправомерно изключени клубове. Това е картинката, която се случва в момента. Общо 140 клуба изключени, като имаме информацията, че се канят да изключат още клубове. Последните 40 клуба, че са изключени го съобщихме ние. Те разбират от регистъра на Министерството на спорта. Те не знаят какво се случва. Не им е дадено правото да се защитят. Чистка!“.

„Ние искаме да имаме честен двубой, а той толкова време не се случва. Паралелно с това се случват още много други неща. Продължаваме и се борим по линията на закона“, закани се Бербатов.

Бившият играч на Манчестър Юнайтед помоли: „Бих искал държавата да даде мнение, тъй като дава лиценз на БФС и може да попита какво се случва. Вече положението е нетърпимо и от това страдат най-вече аматьорските клубове. Призивът ми на няколко пъти го споделих и се надявам да бъда чут“.

„Те не съдействат на мен. Трябва да е точно, ясно и коректно. Министерството на спорта и министъра трябва да защитят интереса на клубовете. И на слепия човек му е ясно, че става въпрос за чистка. Ние сме длъжни да го покажем кой го прави. Министерството на спорта трябва да вземе под внимание, че са изключени толкова голям брой клубове“, допълни кандидатът за президент на БФС.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цялото МВР е на крак: Изчезна Ивелина Анева
Next: Арестуваха служител на банка ДСК за грандиозна измама

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.