Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Малко преди убийството: Ето какво е направила охраната на Алексей Петров
  • Новини

Малко преди убийството: Ето какво е направила охраната на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
qgsdgfdgdsgd.png

“Заплахата към Алексей Петров стои от повече от 10 години, вероятно е бил приел, че е отминала и нещата са от само себе си решени, но очевидно не е така.

Ако той някога е поел определен ангажимент пред голям криминален авторитет и не е изпълнил задълженията си, в този свят не се приемат извинения и не се връщат пари.

 

Разследващите трябва да тръгнат от информацията, която са получили от него по време на първите два атентата. Вероятно е споделил откъде очаква тази атака.

Не допускам, че ще се стигне до поръчителя, всичко е направено много професионално“, това каза адвокат Людмил Рангелов.

По думите му едва ли ще се намери и гилза. “Показните разстрели се случват постоянно, мутренските години не са си отивали“, посочи той в сутрешния блок на Nova News.

Относно казуса “Дебора” адвокатът сподели, че не се знае по какви критерии съдебните медици в Пловдив са определили черепно-мозъчната травма временна опасност за живота.

“Необходимо е да се установи безсъзнание, за да се определи средна телесна повреда. Необходимо е да се установи дали има обезобразяване. Това са няколко средни телесни повреди, за които е предвидено наказание до 6 години затвор”, обясни Рангелов.

Бившият шеф на НСО ген. Тодор Коджейков смята, че при покушението срещу Петров охраната е била вероятно помолена да се отдалечи.

 

“Това се случва, ако охраняваното лице иска да проведе разговор, да бъде сам. Тогава налага на охраната рестриктивни мерки, свързани с неговото спокойствие, това е нормално.

 

Колкото и добре да се пази едно лице, ако не се спазват закономерностите в охранителната дейност, ще се получи пробойна. В службите работят големи професионалнисти и не вярвам някой да е пропуснал информация, ако е имало такава”, обясни той.

Според него хидрошоковите патрони са с кухи върхове и приемат формата на гъба при съприкосновение с тялото на човек.

“Могат да се купят във всеки един оръжеен магазин, не е строго секретен патрон, направен в лаборатория. Когато влезе в тялото се сплесква и намалява скоростта си, нанася сериозни поражения. Навиците му са следени дълго време”, заяви Коджейков.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кауфланд с важно съобщение до клиентите: Не можем да
Next: Роскосмос обясни защо Луна-25 се разби в Луната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.