Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димо Гяуров: Знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров от преди 30 години
  • Новини

Димо Гяуров: Знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров от преди 30 години

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
dawfdgewwe.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Не вярвам, че Алексей Петров се е движел без охрана и не вярвам, че се е движел спокойно, защото това е човек с болно его, който искаше да изглежда нормален и да заеме висока властова позиция в държавата и да избяга от миналото си. Бандитското му минало го застигна“, коментира бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров пред бТВ.

“Аз знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров от преди 30 години. И държавата 30 години не можа да въздаде справедливост някой сега я въздаде“, категоричен е Гяуров.

Той припомни, че Алексей Петров е бил информатор в НСС след 2000 година.

“След това той стана съветник в ДАНС, но изключително държеше да го наричат офицера от ДАНС, от НСС, какъвто не е бил никога. Има и други странни факти от биографията му, че той става доктор по икономика в милиционерската школа. Има ли икономика в Симеоново? Аз не знам дали той изобщо има диплома за висше образувание пък е доцент“, каза Гяуров.

Той коментира и това, че вече пет дни след убийството на Алексей Петров все още няма заподозрян и това колко са важни първите 72 часа.

“Те, че са важни е безспорно, но понякога и те не са достатъчни, за да се стигне до отговорите на всички въпроси, свързани с разследването. Аз подозирам, че случаят е точно такъв и никога няма да се стигне до поръчителя, а вероятността да се установи извършителят е много малка“, каза Гяуров.

Той подчерта, че не бива да се вярва на всичко, което излиза в публичното пространство.

“Част от тези свидетелства са в резултат от желанието на някои хора да се изявят, други вероятно не са съвсем достоверни.

Твърде рано е да се правят изводи. Обикновено в такъв случай при подобна подготовка при положение, че не е намерена нито гилза, нито оръжието, вероятността да се стигне до извършителя не е никак голяма, освен ако в съпоставянето на паралелни процеси, на наблюдаването на широки групи от хора се стигне до косвени данни, които биха могли да станат причина за установяване на истината“, добави Гяуров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли кой са: Топ звездите от турските сериали, които имат български корени
Next: Цели 7 часа 40 медицински лица оперирали тези сиамски близначки. Но вижте ги днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.