Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цели 7 часа 40 медицински лица оперирали тези сиамски близначки. Но вижте ги днес
  • Новини

Цели 7 часа 40 медицински лица оперирали тези сиамски близначки. Но вижте ги днес

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
gdsgdfgwqerqwrs.jpg

Съпрузите Шели и Грег Тъкър преминали през много трудности. Въпреки че в началото нищо не предвещавало това, през което се наложило да минат. Те се оженили през 2009 г. и скоро се сдобили със син на име Оуен.

Шели и Грег решили да не се ограничават до едно дете и планирали да дадат на Оуен братче или сестриче. Но имало сериозни проблеми с това. Първоначално Шели не можела дълго време да забременее. Минавал месец след месец, но нищо не се променило.

След това Шели се подложила на лечение за безплодие и то подействало. Семейството било щастливо да научат, че скоро ще имат нови попълнения в екипа си. Шели носела близнаци под сърцето си! Но радостта им била преждевременна…

Следващият ултразвук показал, че близнаците, които носела Шели, се оказали сиамски!

Лекарите честно предупредили семейство Тъкър, че шансовете за успешно разделяне на сиамските близнаци са много малки. Затова предложили на Шели да прекрати бременността. Но майка им не можела да вземе такова решение.

„Когато лекарят постави диагнозата, просто физически усетих как децата ми бият в мен, молейки се да останат живи! Нямах сърце да ги лиша от шанса им за спасение. Разбрах, че не мога да следвам съветите на лекарите“, казва Шели.

След оценка медицинският екип установил, че момичетата имат торако-омфалопагусна връзка, което означава, че били съединени в долната част на гърдите и корема.

рентгенова снимка на сиамски близнаци

 

Близнаците споделяли гръдната си стена, диафрагмата, перикарда и черния дроб, но сърцата им били напълно разделени. Това ги правело отлични кандидати за разделяне.

Мама износила дъщерите си. И в уречения час бебетата се родили с цезарово сечение.

Момичетата били кръстени Алисън Джун и Амели Лий. Бебетата все още били твърде малки за операцията по разделяне. Трябвало да са достатъчно силни за такава процедура. Операцията била планирана за деня, в който станат на 8 месеца.

През това време момичетата израстват под засиленото наблюдение на лекарите. За щастие нямало отклонения в развитието им и до уречения срок момичетата били добре подготвени за операцията.

сиамски близначки

Една от многото стъпки, необходими за подготовка на близнаците за разделяне, било вмъкването на разширители на кожата, за да се увеличи повърхността на кожата, налична за покриване на откритата тъкан след операцията. Месеци преди операцията за разделяне, д-р Дейвид Лоу, пластичен хирург, поставил експандерите във всяко бебе.

На 7 ноември 2012 г., когато Амелия и Алисън били на 8 месеца, претърпели маратонска операция в детската болница във Филаделфия.

Седемчасовата процедура била строго организирана, с участието на повече от 40 лекари, медицински сестри и друг медицински персонал от обща хирургия, пластична, реконструктивна и орална хирургия, сърдечна хирургия, анестезиология, радиология и неонатология.

„Накрая“, спомня си Шели, „хирурзите излязоха и ни казаха, че са разделени. Тежестта на света падна от плещите ни. Първият път, когато ги видях като две отделни момичета, беше наистина най-невероятното чувство.“

 

„За мен е голямо щастие да виждам как моите бебета растат и правят първите си стъпки!“ – не крие радостта си майката.

Момичетата се нуждаели от някои специални грижи, включително тръби за хранене, през първите няколко месеца у дома. Но до края на лятото тръбите за хранене изчезнали и двете момичета започнали да ходят и да тичат.

Времето показало, че решението на майката да даде шанс на своите момичета се оказало правилно.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Димо Гяуров: Знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров от преди 30 години
Next: Извърших страшен грях към дъщеря си. Животът й е разбит, но ме е страх да си призная

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.