Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нургюл Салимова не заслужава това от България, Злати Йочев бесен, Натали оправи нещата в БТВ
  • Новини

Нургюл Салимова не заслужава това от България, Злати Йочев бесен, Натали оправи нещата в БТВ

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
nastaskrqlwrqis.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Водещият на сутрешния блок на bTV Златимир Йочев се върна на работното си място след ваканцията си и това май хич не му харесва.

“Нова седмица със стар водещ”, въздъхна той още в началото на предаването.

Колкото и да се стараеше да се покаже позитивен и добронамерен, Злати трудно прикриваше раздразнението си от много неща, за които не е мислил по време на почивката си в Тунис.

 

Водещият първо дръпна една назидателна реч срещу зрителите, които засипват телевизията със сигнали.

Той им благодари за това, но обясни доста натъртено, че не всички снимат проблемите, особено по пътищата, както трябва.

Йочев заяви, че авторите на сигнали трябва много да внимават.

Да не са в нарушение и да не снимат с телефона си, докато шофират.

“Използвайте видеорегистратор или нека някой друг да снима”, призова той.

 

След това Злати доста остро се скара на държавата, че не е оказала подкрепа на нашата шахматистка Нургюл Салимова.

Водещият беше особено ядосан на факта, че тя трябва да плаща част от нощувките си с паричната награда от турнира за Световната купа.

 

Макар да обяви, че темата е положителна, радостна и оптимистична, Златимир Йочев обърна всичко около блестящия успех на шахматистката ни в критика на положението в страната.

Явно, като много българи, и водещият е видял много по-ясно изкривената действителност у нас.

Много по-ясно през призмата на преживяното и видяното в чужбина.

За щастие, в сутрешния блок на bTV имаше и неща, които бяха доста по-свежи и зареждащи от начумерения Йочев.

Едно от тях беше синоптичката Натали Трифонова, която се появи като истински ангел пред картата за времето.

Такова усещане поне създаваше тоалета. Тя беше в прозрачни ръкави, които на моменти наистина напомняха поразително за криле.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фараона: Взимат ми къщата заради чалгата на Моя страна
Next: Шменти капели! Мистерия обви кръвната проба на княгиня Калина

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.