Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шменти капели! Мистерия обви кръвната проба на княгиня Калина
  • Новини

Шменти капели! Мистерия обви кръвната проба на княгиня Калина

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
hdshsndreyewtwqtr.png

Княгиня Калина е дала кръвна проба, заявил пред „Телеграф“ секретарят на Симеон Сакскобургготски Явор Кирилов. От Апелативна прокуратура – София, са категорични, че е отказала да даде кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта след инцидента в събота.

„Даването на кръв обаче е станало твърде късно и затова пробата няма юридическа стойност. Забавянето е било, тъй като княгинята е била задържана твърде дълго пред хотела“, твърди Кирилов.

Той уточни, че сузукито, с което княгинята е ударила бариера и кашпа, не е нейно.

„Това е много стар автомобил, който се използва в Царска Бистрица, тъй като е високопроходим. Княгинята няма своя кола в България“, каза още Кирилов. По думите му Симеон Сакскобургготски в момента още е в чужбина, където има ангажименти. По документи колата, управлявана от Калина, се води на трето лице, казаха от Апелативна прокуратура – София, и отказаха да уточнят името на собственика.

В събота княгиня Калина беше хваната с 1,5 промила алкохол при полеви тест.

Това стана, след като блъсна бариера на хотел „Мура“ в курорта Боровец. Районна прокуратура–Самоков, ръководи разследване по бързо производство за шофиране след употреба на алкохол. То е било образувано в неделя, но на Калина Сакскобургготска още не е предявено постановлението за привличане към наказателна отговорност, уточниха от държавното обвинение.

С протокол за доброволно предаване превозното средство е предадено на полицията. Разследването по случая продължава, като наблюдаващият прокурор въз основа на събраните доказателства ще направи преценка дали има данни за извършено друго престъпление по транспорта – това ще се определи според стойността на нанесените материални щети при инцидента.

„Тя беше боса и се разхождаше така по паркинга. Говореше си сама. Нямаше документи.

Не знаела как се казва, би трябвало да има ЕГН, но не помнела кое е“, разказа пред NOVA наемателят на хотела, който бил извикан от служителите си след инцидента и всъщност той сигнализирал в полицията.

Според мъжа служителка на резиденция „Царска Бистрица“ тъпчела Калина с кисело мляко – между 6 и 8 кофички. Въпросната жена Величка Петрова контрира. “Представяте ли си кой би изял 6-8 кисели млека. Особено тя, която е 40-50 кг. Занесох едно мляко, защото не беше яла“, твърди Петрова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нургюл Салимова не заслужава това от България, Злати Йочев бесен, Натали оправи нещата в БТВ
Next: Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.