Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него
  • Новини

Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
msfhfhreherh.png

Даниел Кубъруърт и Ашли Смит се запознали през 2015 година по време на отпуска в Крит.

Веднага се харесали и между тях пламнала любов, която продължила и след връщането им във Великобритания, независимо, че двамата живеели в различни градове.

Идилията между двамата била пълна, но месеци по-късно научили ужасната новина – Ашли бил диагностициран с агресивна форма на рак на кръвта.

„По онова време бяхме тъкмо започнали да живеем при мен в апартамента, обичахме се, чувствахме се силни и вярвахме, че заедно ще можем да се преборим.

Планирахме сватба, бяхме сигурни, че ще преодолеем заедно дори и рака“, спомня си Даниел. Ашли преминал през 18 серии на химиотерапия, а след това и на лъчетерапия. Опадали му косите, но продължавал да вярва, че любовта е по-силна от всичко и ще победи страшната болест. Годениците планирали сватба на 10 октомври 2018 година.

През август, обаче, лекарите съобщили на влюбените, че всичките им опити да спрат болестта, са ударили на камък и ракът вече се разпространява до цялото тяло. Дори и тогава не спрели борбата. Намерил се дарител, който се съгласил да помогне и да предостави стволови клетки. Състоянието на Ашли по онова време било вече толкова тежко, че лекарите не препоръчали тази интервенция.

Когато Ашли бил вече в терминален стадий на болестта, родителите го преместили при себе си. Независимо от всичко той настоявал да направят сватбата така, както била планирана. Но съдбата вече била решила друго. Ден преди сватбата, на 9 октомври, бъдещата булка заминала за Лейчестър да уреди всички формалности. Не успяла да стигне до брачната служба, защото бащата на Ашли й позвънил да се връща спешно вкъщи.

„Беше ужасно, несправедливо, покъртително. Моят Ашли умря само ден преди сватбата“, спомня си за онези тежки моменти Даниел. Два месеца след погребението на любимия си мъж тя получила неочакван колет, подарък, пратен сякаш от отвъдното. Вътре били два пръстена – за нея и за него.

„Изобщо не знаех, че ги е взел. Те винаги ще ми напомнят за него, за нашата любов и сватбата ни, която така и не се състоя“, признава Даниел.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шменти капели! Мистерия обви кръвната проба на княгиня Калина
Next: Извънредно: Убиха защитен свидетел

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.