Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте какво ще изгубите, ако договорът ви е за 780 лева, но реално получавате 1500 лева
  • Новини

Вижте какво ще изгубите, ако договорът ви е за 780 лева, но реално получавате 1500 лева

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
shxfghfghwtw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В резултат на активни целенасочени действия на Националната агенция за приходите /НАП/ в последните години е налице забележимата промяна в поведението на задължените лица и по-висока степен на доброволно спазване на данъчно-осигурителното законодателство.

Информационните и комуникационни кампании на приходната агенция имат за цел да насърчават гражданите и бизнеса да спазват доброволно своите задължения и да запознават работниците и служителите с рисковете, ако се съгласяват да се осигуряват на по-нисък от реалния си доход, като вземат част от възнаграждението си „в плик“.

 

Всяко заето лице може само да изчисли бъдещи загуби чрез т.нар. „калкулатор на загубите“ в сайта на „Заплата в плик“ (www.zaplatavplik.bg). След попълване на данни за реалния и декларирания от работодателя доход, всеки потребител може да разбере от колко средства ще се лиши в бъдеще под формата на неизплатени суми от болнични, майчинство, обезщетения за безработица, както и пенсии.

 

НАП Варна изготви пример чрез т.нар. „калкулатор на загубите“ при сключен договор за възнаграждение в размер на 780 лв. и „договорена“ реално изплатена заплата в размер на 1 500 лв., загубите за работника биха били:

– майчинство за целия период от 280 дни = 7 823.20 лв.;

– болнични за период от 10 години = 3 944.40 лв.;

– обезщетение при безработица еднократно = 3 888.00 лв.;

– пенсия за период от 22 години = 83 635.20 лв., т.е. за следващите 30 години загубите ще възлязат на почти 100 хиляди лв. /99 290.80 лв./

 

Търсете правата си и не се съгласявайте да получавате „заплата в плик“, препоръчват от НАП. Сигнал за нередност можете да подадете, както в Информационния център на НАП, така и в ИА „Главна инспекция по труда“.

Друг начин да проверите осигурителния си доход е като направите справка в Портала за е-услуги, посредством използването на Персонален идентификационен код /ПИК/.

 

Той се издава във всички офиси на НАП след подаване на заявление по образец на място, като заявите по имейл: [email protected], на телефона на Информационния център на НАП: 0700 18 700, както и през системата за сигурно електронно връчване (https://edelivery.egov.bg/), подържана от Държавна агенция „Електронно управление“.

В заявлението за издаване на ПИК е необходимо потребителят да посочи своите данни, задължително електронен адрес за кореспонденция, както и предпочитан от него офис на НАП, в който ще получи издадения ПИК.

 

От съображения за сигурност, кодът се дава само лично на клиента или на упълномощено от него лице в запечатан плик, защото всички действия извършени с ПИК, включително подаване на декларации и документи, се считат за саморъчно подписани. Повече информация може да бъде намерена на официалната интернет страница на НАП ( nra.bg).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее
Next: Телефон уби бременна в деветия месец и бебето й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.