Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мили хора, помогнете! 4-годишната Белослава има нужда от нас
  • Новини

Мили хора, помогнете! 4-годишната Белослава има нужда от нас

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
fdghdjytjtyjyt.png

PRITY CUP в лицето на Милен Иванов се включват в каузата “Заедно за Бела“, като на 26-27.08 в Горна Оряховица ще се проведат мега сблъсъците на финалния турнир на PRITY CUP в комплекс Prity Sport – Горна Оряховица.

В подкрепа на малката Бела (която оцелява след крайно тежък инцидент и се лекува и възстановява в Турция) ще бъдат поставени дарителски кутии!

Всеки, който иска да подпомогне лечението на малкото дете и няма възможност да присъства на събитието, може да направи дарение по следната дарителска сметка:

Дарение за Белослава Бисерова Бориславова

IBAN – BG85 FINV 9150 1317 5575 50

BIC – FINVBGSF

Банка – Първа Инвестиционна Банка

PayPal paypal.me/BBorislawow

Белослава Бисерова Бориславова е едно здраво, щастливо и усмихнато дете до 12.05.2021. Тогава две-годишната Белослава от град Русе получава внезапен сърдечен арест докато си играе с другите деца на площадката. Внезапно, без никакви симптоми и без никога да е боледувала през живота си, нейното сърце спира.

В следствие на сърдечния арест (спиране на сърдечна и дихателна дейност) Бела изпада в клинична смърт общо 10 минути, 2 от които лежи мъртва на площадката вече посинялa, а през останалите 8 минути я реанимират.

Русенските лекари успяват да я върнат в света на живите, но детето изпада в кома и е транспортирано по спешност в болница Пирогов (София) където прекарва 2 месеца в детска реанимация, от които 1 месец е интубирана в кома. Диагностицирана е COVID-19 инфекция с 50% засягане на белите дробове, получава глобален мозъчен оток и следват куп несъвместими с живота състояния, които тя успява да преодолее.

Излиза жива от интензивното отделение, но в крайно тежко състояние. Следват 20 дни в неврохирургията на Пирогов и изписване, но отново в крайно тежко състояние. Бързо става ясно, че варианти за лечение в България не съществуват!

Благодарение на много хора с големи сърца Бела е транспортирана за лечение в болница Рейап (Истанбул, Турция), където месеци наред лекарите се борят за нейното стабилизиране и успяват да я извадят от критичното състояние, в което пристига. Нейното лечение в Турция продължава и детето показва значително подобрение!

Нека бъдем съпричастни, нека не спираме да помагаме на “отписаните“ от България деца!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоша вест за България: Турция може да ни вземе Нургюл
Next: Най-силната молитва за забременяване, призната дори от Ванга – помогнала е на хиляди жени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.