Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Исторически момент за света: Индия кацна на Луната
  • Новини

Исторически момент за света: Индия кацна на Луната

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
fghjjytjytjyt.png

Индийската мисия “Чандраян-3″ завърши успешно с кацането спускаемия апарат “Викрам” върху повърхността на Луната. С това бе прекъсната черната серия на човечеството, което от дълго време не успяваше да изпрати апарат на естествения ни спътник.

“Викрам” кацна в зоната на южния полюс на Луната в 15.34 бълг. време. Секунди след това премиерът на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за управление на полетите.

Преди това “Чандраян-2” не успя да кацне през 2019 г. Неуспешни опити да спуснат апарат на Луната имаха и Япония (“Омотенаши”, “Хакуто-Р”) и Израел (“Берешийт”). Преди дни руската “Луна-25” се разби след като загуби връзка с “Роскосмос”.

Сега Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем апарат на Луната през този век. И четвъртата, която въобще е правила това – след СССР, САЩ и Китай.

Спускаемият апарат “Викрам” (кръстен е на основателя на индийската космическа програма Викрам Сарабхай) се отдели преди дни успешно от “Чандраян-3” и се отправи към планираното място за кацане – Южния полюс на Луната, същото място, което целеше втората мисия на Индия и руската мисия.

На “Чандраян-3” му трябваше доста време за да стигне до Луната (мисията стартира на 14 юли), защото има маса от 3900 kg (спрямо 1600 kg на Луна-25). В края на краищата индийците стигнаха до Луната, пет пъти успешно направиха корекция на орбитата и без проблеми отделиха спускаемият апарат “Викрам” (1500 кг) , който носи и 26-килограмовия луноход “Прагян” (санскритската дума за мъдрост).

От санскрит пък името на мисията – “Чандраян”, може да се преведе като “лунен кораб”.

Когато достигна до лунна орбита индийският лунен апарат “Чандраян-3” установи контакт с орбиталната станция “Чандраян-2”, съобщи Индийската организация за космически изследвания. Орбиталната станция на мисията “Чандраян-2” се намира в лунна орбита от 2019 г. Тогава Индия се опита да прилуни модул, но той се разби при кацането. Оттогава станцията “Чандраян-2” продължава работата си в лунна орбита, т.е. сега Индия има две станции около спътника.

“Чандраян-3” струва 6,1 млрд. рупии ($75 млн.; £58 млн.), има “същите цели” като своя предшественик – да осигури меко кацане на повърхността на Луната, добави той. Спускаемият апарат носи пет инструмента, които ще се съсредоточат върху откриването на физическите характеристики на повърхността на Луната, атмосферата близо до повърхността и тектоничната активност. Разбира се, индийците също ще търсят вода на Луната.

Досега нито един апарат не е кацал в полярните райони на Луната. Южният лунен полюс е цел тъй като на полюсите слънцето грее ниско – винаги се намира под или малко над хоризонта, а температурите в кратерите са от порядъка на -203 градуса и вероятно в тях има залежи от воден лед. А това означава ресурси за бъдещите лунни колонисти.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ректорът на Стопанската академия в Свищов предлага стипендия и безплатно обучение на Нургюл
Next: Трагедията в Гърция е чудовищна! Вижте за какво чудо става дума

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.