Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тия ни правят на будали! Китин Муньос: Калина търсеше папагал, а не куче
  • Новини

Тия ни правят на будали! Китин Муньос: Калина търсеше папагал, а не куче

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
hdgfjyttutrurt.png

„Истината за фалшивата „катастрофа“. Под това заглавие агенция Европа прес публикува пространен разказ на Китин Муньос за инцидента с жена му Калина Сакскобургготска, която катастрофира в Боровец с 1,6 промила алкохол.

Версията му лансира нов домашен любимец, който Калина издирвала при инцидента – ставало дума за папагал, а не за куче, както той самият каза в българския ефир преди броени дни. Междувременно вчера Калина получи най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Призовката за явяване в РУ-Самоков и препис от обвинението трябваше да й бъдат връчени в Царска Бистрица.

Между домашните любимци на Калина има четири кучета и един папагал на име Йорана, което на полинезийски означава „Здравей“. За нещастие той излязъл от клетката си миналата събота, пише Европа прес на основата на разговора си с Китин Муньос. „С неспокойно сърце дъщерята на Симеон Втори се впусна в търсене на обичания си домашен любимец в гората. Но напрежението я накара да се спре да хапне и върне силите си. Придружила порцията печени чушки с чаша бяло вино, за да успокои нервите си. Трябва да се подчертае, че тя не пие алкохол, защото е голяма спортистка и е в чудесна физическа форма“, подчертава изданието.

След обяда Калина отново искала да потегли да дири папагала. При една маневра с автомобила от едва 20 см тя дала на заден, блъснала бариера, но нямало нито повреди, нито драскотини, подчертал Муньос. В този момент един бодигард се спуснал към княгинята „по лош начин“, като я извадил със сила от колата, наранявайки я. Затова Китин се закани: „Ще намеря този човек, който е ударил жена ми в стомаха и след това се е смял“, пише Европа прес.

За сметка на това според Китин местната полиция се държала добре, както и кметът на Самоков, който е изразил привързаността си към тях. За Китин това е буря в чаша вода. „Омъжи се в България, пише книга за България, разпространява българската култура в чужбина. Калина е български патриот и е много несправедливо, че някои българи се отнасят така с нея“, споделя още съпругът й.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бях като призрак. Мъж прекарал 10 г. в кома, но бил буден през цялото време
Next: Страшен инцидент на Върховръх, две момичета са в болница

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.