Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бивш МВР шеф разнищи мистерията с убийствата на Алексей Петров, Къро и смъртта на
  • Новини

Бивш МВР шеф разнищи мистерията с убийствата на Алексей Петров, Къро и смъртта на

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
qwrqwkrasirkwr.png

Всичките мотиви за смяната на главния секретар на МВР Петър Тодоров съставляват признание, че са налични основания самият вътрешен министър да си подаде оставката.

Мотивите за смяната на главсека са свързани и с изтеклите записи от политиците“, това заяви бившият вътрешен министър Иван Демерджиев по повод смяната на главния секретар на МВР Петър Тодоров, която поиска силовият министър Калин Стоянов.

Демерджиев защити Петър Тодоров и заяви, че главният секретар на вътрешното ведомство си върши работата професионално, отговорно и съвестно. Той не е чул и адекватни аргументи за смяната на главния секретар.

По думите му има една саморазправа със системата на МВР и тя няма да е само с главния секретар на ведомството, но и да се направят избори с „наше МВР“.

В рамките на мандата си като служебен вътрешен министър, Демерджиев е работил и с Петър Тодоров, и с Калин Стоянов като директор на ГДБОП. „После позицията на Стоянов се промени на 180 градуса“, посочи той.

Той посочи, че механизмите в МВР се погазват от новия вътрешен министър Калин Стоянов.

„Кой следи за хора от контингента на Ангел Христов и дали ГДБОП не трябва да отговори и да установи кои са тези лица, убили Христов“, запита Демерджиев.

Той даде пример още, че цяла седмица държавата не може да установи дали Петър Петров-Пепи Еврото е жив или не.

За убийствата на Алексей Петров и Къро

Демерджиев посочи, че убийството на Петров е първото убийство на човек от ъндърграунда, който е пряко свързан с политиката у нас.

Той отрече да има връзка между убийството на Алексей Петров с Красимир Каменов-Къро в ЮАР.

„Самият Алексей Петров се манифестира като архитект на сегашното правителство между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Никой не опроверга думите му. Мнозина са хората, които потвърждават думите му.

Не може да се направи аналог между убийството на Къро, който живее повече от 20 години в чужбина и това на Алексей, което е показно, направено посред бял ден и то на човек, който е пряко ангажиран с политическите процеси у нас“, допълни Демерджиев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си известна журналистка
Next: Сеир: Трима от най-култовите водещи на bTV се млатиха в ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.