Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът полудя по Нургюл, а тя се ядоса на
  • Новини

Народът полудя по Нургюл, а тя се ядоса на

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
nuurqwjgqwkgalsg.png

Нургюл Салимова стана любимка не само на цяла България, но и на много почитатели на шахмата по цял свят с блестящото си участие на Световната купа в Баку.

 

Интересът към нейната личност ще е може би най-големият дразнител за нея в следващите месеци и със сигурност ще я разсейва от играта, пише vihrogon.bg.

И Нургюл сама разбира това, затова мисли предимно за почивка, защото от близо два месеца играе постоянно и дори сънува шахматната дъска.

„Инстаграмът ми нарасна като последователи до степен на лудост.

Благодаря на всички за подкрепата, на всички от България, от Азербайджан, от Турция, включително от Индия“.

Това сподели развълнувана Салимова в интервю след финала в Баку.

Съвсем нормално за една 20-годишна жена е, тя да е леко шокирана от такова избухване на интереса към нея.

По признанията на Нургюл, в момента тя получава буквално милиони съобщения.

Но нека бъдем честни. Тя е страхотна млада шахматистка, но едва ли щеше да стане такава звезда толкова бързо, ако към таланта ѝ не беше прибавена и поразителната ѝ красота.

В профила в социалната мрежа можем да видим многото лица на Нургюл.

Разбира се, най-много са снимките ѝ, в които е замислена над поредната заплетена партия.

Но освен това тя притежава стил и сетива за красивата природа, забележителностите и традициите на местата по цял свят, които посещава.

Мнозина откриха прилика между Нургюл и красивата турска актриса Еда Едже от турския сериал „Опасно изкушение“ по БТВ.

Нургюл Салимова е напълно естествена, открита и очарователна млада жена и няма защо да го крие.

Тя има потенциала да стане истинска световна звезда в шахмата, но и извън него.

Единственото, от което ще продължи да има нужда през цялото време, е подкрепата на почитателите си.

Засега подкрепата е искрена и безрезервна.

В същото време обаче Нургюл пусна пост на другия си профил – във Фейсбук, на който видимо е ядосана от материал в столична медия.

„Ще ви помоля да спрете да си измисляте истории“, написа красивата шахматистка.

Любопитното е, че след поста й въпросният материал е изтрит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиче превърна призрачна къща, необитавана от 30 години, в лъскаво имение
Next: Това е първият българин, попаднал под ударите на новия закон, ето какво го сполетя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.