Все повече млади семейства се отказват от живота в големия град и се пренасят в селата. Там строят или ремонтират къщи с красиви дворове, а някои дори се захващат сами да отглеждат зеленчуци и селскостопански животни.
Повод за голямото преселение от града към селото бе пандемията от Covid-19. Заради карантината много семейства с деца разбраха, че тя се преживява по-лесно, ако имаш къща с двор, отколкото в панелката.
Тенденцията за отказване от градския живот и ново начало на село обаче се запазва и след пандемията, категорични са кметовете от Пловдивско, цитирани от „Марица“.
Кметът на Браниполе Даниела Стоилова обяснява, че няма ден, в който някой от града да не попита дали някоя къща в селото не се продава. „В Марково издадените строителни разрешения пък от 2019 до края на 2022 г. са 630“, казва кметицата Десислава Терзиева.
И ако досега къща на село търсеха предимно хора, които работят дистанционно, тенденцията сега е семействата да се изнасят напълно от големия град, да напускат работа, ако тя няма дистанционна форма, да отглеждат зеленчуци и животни и да разчитат на продукцията си, за да се хранят, споделят кметове от община „Марица“.
Статистиката на НСИ също показва, че все по-млади хора избират да сменят града с по-спокойно място. Само през 2021 година в страната ни от градовете в селата са се заселили 32 000 души.
А обявите за покупко-продажба на недвижими имоти изобилстват от търсене на селски къщи, в голяма част от случаите дори локацията не е от особено значение. Най-скъпи са тези до 20 км от Пловдив, но търсене има дори и за имоти на 40-50 км от областния град, в общините в Подбалкана, в Раковски, в Брезовско и други. Така пловдивчани все повече заприличват на западняците с възможности – работят в големия град, но избират дом в покрайнините.
Какви са обаче предимствата и недостатъците, с които се сблъскваш, решиш ли да се пренесеш на село?
Безспорно първото предимство да живееш на село е чистият въздух, спокойствието и близостта до природата. „Няма я тази припряност и напрежение, които усещаш навсякъде в големия град“, споделя кметицата на Марково Десислава Терзиева.
Тя и семейството й решават преди 5-6 г. да се пренесат от Пловдив в Марково. Днес споделя, че никога не би се върнала в града. В малкото населено място нещата се случват по-лесно – не висиш в задръствания, лесно стигаш от една точка до друга.
Не крие, че когато се пренесеш в малкото населено място, разбира се, има и неща, които не ти харесват, но вместо да мрънкаш, трябва да запретнеш ръкави и да се опиташ сам да ги промениш. Така Терзиева спечели доверието на местните и те я избраха за свой кмет. Без да е издигната от политическа партия, срещу още петима кандидати от селото, местните гласуваха доверие на нея.
„Друго предимство на селото е общността – хората са по-сплотени, по-лесно можеш да обсъдиш с тях даден проблем и да го решите заедно“, смята Терзиева.
Не на последно място предимство е, че на село всеки жител има собствен парцел. Някой прави градина от него, друг – място за отдих, а някой успява да направи всичко това накуп. Имайки парче земя, можете да си направите мечтаното място от него, а можеш и сам да си отглеждаш чиста храна, обясняват кметовете.
Преселението към селските райони постави и много проблеми за разрешаване пред днешните управници. Едно от тях е отесняването на детските градини и училищата. В обезлюдените села сградите са призрачни и празни, в близките до областния град села те се пукат по шевовете и се наложи изграждането на нови.
Така например в Браниполе в процес на строеж е чисто нова забавачка на мястото на амортизираната стара сграда. От 2012 г. девет чисто нови детски градини бяха изградени и в община „Марица“, селата Скутаре, Рогош, Граф Игнатиево, Труд, Войводиново, Калековец и други.
Вече е мит, че комфортът, материалната база и нивото на обучение на село е на по-ниско ниво от това в града. Доказаха го двете училища в Труд и Марково.
Анализът на резултатите на националните външни оценявания в 4. клас в Пловдивска област отчетоха, че средният резултата на децата в Пловдивска област е 70,65 по български език, а по математика – 63,85. Това прави петица по шестобалната система.
Освен предимствата животът на село обаче има и недостатъци. Едно от тях е все още недобрата инфраструктура. В много от селата асфалт има само по главните улици, а вътрешните чакат или местните хора са принудени сами, със собствени средства, да запълват дупките и да насипват с чакъл.
В противен случай живееш в два сезона, казват в малките населени места. Прашен – през лятото, и кален – в коловозите на пътя през зимата.
Същото е положението и с канализацията. Малко села могат да се похвалят, че имат напълно изградена такава, тъй като строителството изисква голяма инвестиция, която не е по силите на малките общини.
И не на последно място друга пречка е липсата на редовен междуградски транспорт. Живеещите в селата край Пловдив казват, че на него не може да се разчита и ако нямаш личен автомобил, си загубен. Особено ако ти се наложи да отидеш на лекар, а такъв можеш да намериш предимно в областния град. Типичен пример за това са жалбите на жителите на Първенец и Марково, които заляха това лято кметовете заради нередовните автобуси на „Хеброс бус“.
Бумът от преселници от големия град към селото обаче е на път да постави на дневен ред и нов голям проблем пред местната власт – паркирането. В малките населени места той все още не е толкова осезаем, колкото в градовете, но започва да се усеща, предупреждава кметицата на Марково Десислава Терзиева.
Дигитални номади си харесаха карловското село Васил Левски
Над 100 автомобила потеглят всяка сутрин от село Васил Левски към Пловдив, София, Казанлък и Карлово. Немалка част от хората, които тръгват на работа, са основно нови заселници, купили или построили къщи тук през последните години. Прибират се в селото всяка вечер.
Сред новодомците има пет лекарски фамилии, които работят в известни пловдивски болници, няколко юристи, млади инженери, военнослужещи от различни краища на страната, които работят в поделенията на 61-ва Стрямска бригада в Карлово и Казанлък.
Има и неколцина „дигитални номади“, които се установили тук по време на ковид пандемията и продължили да работят за големи компании онлайн от селото. Неотдавна трима млади мъже от калояновските села, които работят в Англия, си купили имоти и строят къщи във Васил Левски.
Да живееш в село Васил Левски, стана модерно още преди двадесетина години, когато тук се заселиха две семейства известни юристи – тогавашният председател на Карловския районен съд Асен Гаджев и пловдивският адвокат Румен Руменов. Те, както се казва, повлякоха крак и в село Васил Левски се преселиха известни карловци, пловдивчани и софиянци.
Има няколко основни причини село Васил Левски да е сред най-харесваните за живеене села в Подбалкана. Първата е отличната транспортна свързаност чрез Подбалканския път, който е в отлично състояние. Селото е на час и половина до София, Казанлък е на около 40 минути.
Разстоянието до Карлово не се брои за пътуване, защото е само 15 минути с кола. Републиканският път Пловдив-Баня-Карлово също е добре поддържан и до входната табела на областния център се стига за 45-50 минути. А в Пловдив времето за пътуване отдавна се измерва по друг начин.
Неотдавна Общинският съвет в Карлово даде ход на процедура за преобразуване на земеделска земя в нови 8 терена за жилищно строителство във Васил Левски и това е показателно за интереса към селото, посочи общинският съветник Тодор Стоянов.
Новодомци си разменят в нета съвети как се гледат кокошки
Темата за завръщане на село е особено актуална и в социалните мрежи. В групата „Завръщане на село. Заедно с децата и по-смело“ членуват над 170 хиляди души, като основните теми са за взаимна помощ между живеещите в малките населени места.
В нея млади хора питат за домашни рецепти за лютеница, кьопоолу, отглеждане на кокошки, за подрязването на овощни дръвчета и грижи по отглеждането на селскостопански животни.
Над 140 хил. потребители пък членуват в групата „Селски имоти“, като прави впечатление, че там коментират също предимно млади хора.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: