Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки работоспособен българин трябва да знае тези важни промени
  • Новини

Всеки работоспособен българин трябва да знае тези важни промени

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
bgqwgashsdye.png

“В данните от трудовия договор в Националната агенция за приходите (НАП) са включени всички възнаграждения. В бъдеще, с електронната трудова книжка те не трябва да се попълват и на хартия, като основен източник на информация ще е електронната система.

В случаи на спор, всички данни, които са вписани в хартиената трудова книжка, остават абсолютно валидни и могат да се използват при съдебни спорове, при доказване на стаж, затова документите трябва да се пазят”, този съвет даде Мария Минчева, която е зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).

Тя изрази надежда, че наесен депутатите ще гласуват промяна в Кодекса на труда, с която единният трудов запис в регистъра на заетостта към НАП ще замени хартиената трудова книжка.

“С въвеждането на този формат ще се случи нещо, което отдавна трябваше да бъде реалност. От отговорностите на работодателите ще отпадне попълването на данните от сключения трудов договор в хартиена книжка, ще спрат да се издават удостоверения за осигурителен стаж, ще се ограничи воденето на хартиени регистри за издадени трудови книжки.

Технологично това беше възможно от доста време, тъй като над 90% от работодателите подават документацията си към НАП по електронен път”, обясни Минчева пред Bloomberg TV Bulgaria.

Според нея основните предизвикателства при този преход ще са за по-големите компании, които ще трябва еднократно да оформят трудовите книжки към даден момент. “От там нататък може да се наблюдават някакви болести по самата система, неща, които въпреки обсъждането не са предвидени”, смята тя.

Минчева поясни, че единният електронен запис ще съдържа абсолютно всички данни, които се съдържат и в хартиената трудова книжка – ще се отбелязва размерът на дните отпуск, на които има право едно лице. Работодателят ще има достъп до данни, които са вписвани от предишни работодатели.

По думите на зам.-председателя на Българската стопанска камара инициативата “право на изключване” тръгва от Франция като идеята е когато човек напусне работното си място, да не бива търсен от работодателя.

Минчева съобщи, че БСК е провеждала проучвания за това до колко този метод работи в България и дали хората усещат такава потребност това да бъде нормативно уредено. Мнението на работодателската организация е, че подобна уредба е ненужна, защото “не се среща вълна от недоволство, че хората не могат да се откъснат от работното си място”.

“Основното предизвикателство при работата от разстояние за работодателите е изискването те да осигурят здравословни и безопасни условия на труд. Този проблем до момента остава нерешен.

На европейско ниво се водят преговори между европейските работодатели и синдикати, които ще завършат със споразумение и ще бъдат приложени чрез нова директива”, прогнозира зам.-председателят на Българската стопанска камара и се надява да има по-голяма гъвкавост в предложенията.

Тя посочи, че бъдещето е в хибридния начин на работа заради социалните контакти, които психологически правят хората по-активни.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стюардеса от самолета на Пригожин разказа за странен ремонт преди фаталния полет
Next: Ето от какво печелят милиони Шеф Манчев и приятелката му Ива Бека

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.