Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес във финала на Мрежа от лъжи: Никой не чака Волкан, когато го пускат. Обажда се на счетоводителя си и разбира, че е загубил всичко
  • Новини

Днес във финала на Мрежа от лъжи: Никой не чака Волкан, когато го пускат. Обажда се на счетоводителя си и разбира, че е загубил всичко

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
vdzvdfgwqqw.png

Ето какво ще се случи днес в последния епизод на хитовата поредица „Мрежа от лъжи“, предавана от понеделник до петък вечерта по bTV Lady.

Информацията е написана за Теленовелас Новини!

Дерин казва на майка си, че иска да говори насаме с Асия.

Дерин отива да благодари на Асия, че й помогна в най-трудния момент от живота й.

Двете решават да оставят миналото назад.

Асия прехвърля на Дерин имотите, които Волкан записа на името на Али.

Волкан ще бъде освободен, тъй като Гьонюл оттегля жалбата си по настояване на Дерин. Нито Зейнеп, нито Али заслужават баща им да е в затвора.

Селчук поема управлението на компанията на Гючлю.

Джерен се мести в Истанбул и се сбогува със Селчук. Казва му, че няма да го разделя от детето.

Никой не чака Волкан, когато го пускат. Обажда се на счетоводителя си и разбира, че е загубил всичко. Той дори няма пари за такси и отива пеша до абитуриентския празник на Али.

Когато вижда Асия, Али, семейство Гючлю и техните приятели да се разбират чудесно и да се снимат заедно, Волкан прави сцена. Напада Онур от ревност.

Дерин, която вече не изпитва тази болезнена любов към него, му казва, че е подала молба за развод и след това му прошепва в ухото, че тя му е изневерила с Онур.

Али много се ядосва, че баща му го е унижил пред съучениците му и му казва да си тръгва.

Асия отвежда Волкан оттам.

Волкан си мислеше, че Асия го чака и ще се помирят, но той е шокиран, когато тя му казва, че е продала къщата, защото заминава, че не го обича и че всичко е било игра, за да си отмъсти за всичко, което й е причинил.

Волкан си тръгва разбит и една кола за малко да го прегази. Асия го води в къщата на майка му и му оставя малко пари.

Волкан й заявява, че винаги ще остане в сърцето му.

Три месеца по-късно

Нил и Селчук очакват момиче.

Деря получава приятна изненада. Кадир се връща и изпълнява обещанието си към нея.

Гьонюл си купува лодка и заедно с Джавидан искат да се забавляват и да се радват на живота от сега нататък. Джавидан си харесва капитана.

Дерин продължава да се среща с Онур и той й предлага брак.

Волкан живее остатъка от живота си в самота и бедност.

Али и Демир са заминали да учат в Англия.

Асия се отървава от всичките си минали връзки и се качва на самолета за Англия, където ще започне нов живот.

20 години по-късно

Зейнеп и Али са по-сплотени от всякога.

Двамата са на гроба на баща си. Въпреки злото, което им причини, те са му простили грешките и сега гледат напред, защото не си струва да живеят с омраза.

Али бърза да отиде на летището, за да посрещне майка си.

Край

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Столицата почерня от полиция, центърът е отцепен, плъзнаха слухове за тайна уговорка за бой
Next: Тук вдигат пенсиите ли? В тази близка до нас държава въведоха не 13-та, а и 14-та пенсия и то каква

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.