Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само дни след грандиозния си успех, Нургул Салимова се оказа прецакана по скандален начин, заедно с друга голяма наша надежда
  • Новини

Само дни след грандиозния си успех, Нургул Салимова се оказа прецакана по скандален начин, заедно с друга голяма наша надежда

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
gasdgjsdgkege.png

Българската федерация по шахмат 2022 изпрати много притеснително отворено писмо до медии, институции и общество. Става въпрос за скандални ходове, които ще навредят на България, пречейки на най-добрите ни шахматистки да участват на отборното световно първенство по шах за жени, което ще се проведе в Полша.

В това число е и самата Нургул Салимова!

Началото на състезанието е на 5 септември. Освен без Нургул Салимова, отборът ще бъде без друга голяма надежда на нашия шах – Надя Тончева. От Федерацията са уведомили спортното министерство и ФИДЕ – международната шахматна федерация.

И така, само дни след като Салимова спечели второ място на Световната купа, без подкрепа от институциите, сега се случва това

На 5 септември в град Бидгошч ще е първия път, в който нашата страна има право да участва. БФШ 2022 е определило състава на националките ни много отдавна. Става въпрос за 4 основни състезателки и 2 резервни. Определен е и треньорът на момичетата ни – гросмайстор Владимир Димитров. УС на федерацията е определил и премиите, които момичетата ще получат според резултатите. При спечелване на шампионата говорим за 100 хиляди лева.

 

Да, обаче се оказва, че ФИДЕ не позволява да направим заявката ни директно, а чрез определена от там Временна комисия, която трябва да я одобри

От федерацията са изпратили списъкът на състезателките до тази комисия. Да, обаче се оказва, че комисията е решила да посочи друг състав с друг треньор. Секретар на тази комисия е адвокатът по спортно право Георги Градев. От Федерацията алармират, че той е изпращал писма до състезателките, за да ги склони да играят при условията, поставени от комисията. Не се знае как и кой ще финансира участието им.

Комисията е изпратила на ФИДЕ заявка за участие на друг отбор, без никакви резерви, който няма общо със състава, който федерацията преди това е определил

Както казахме, в подадения към ФИДЕ списък липсват имената на Тончева и Салимова, две невероятни наши шахматистки. От БФШ 2022 подозират, че става въпрос за умишлено компрометиране на представянето на България – чрез осакатяване на нашия състав. Освен до спортното министерство, уведомление е изпратено и до ФИДЕ. Това нещо се квалифицира като тежък удар върху шаха в България, извършен с благословията на няколко чужди граждани и техни протежета от български произход.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на Божков с горещи разкрития за ареста му и убийството на Алексей Петров
Next: Вижте как извеждат Божков с тежка охрана от летището

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.