Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3 хиляди лева заплата и купон на макс: Еконт търси много хора за работа
  • Новини

3 хиляди лева заплата и купон на макс: Еконт търси много хора за работа

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
ashasbrejtrjfgjgf.png

В мрежата се върти усилено видео от купон на младежи в помещение, което изглежда като маза или някакво подземие.

Доброто настроение се в ритъма на чалга. А купонът е на работници в куриерската фирма на Николай Събев „Еконт“.

Това се е разбира веднага от фирмените фланелки на купонджиите.

Събитието едва ли е в някой офис на фирмата, но помещението е доста интересно.

То е под земята, а може и да е в склад.

Един от служителите особено целенасочено показва принадлежността си към колектива, като предпочита да показва логото на гърба на блузата си, вместо лицето си.

Коментарите към кадрите от партито са най-различни. „Ето защо се бавят доставките!“, пише един от зритемите. Друг добавя: „ЕЙЙЙ, А АЗ МАРАТОНКИ ЧАКАМ ОТ ВАС“.

Разбира се, коментарите са шеговите. Фирмата е доста точна в обслужването, макар и да стават недоразумения.

 

Повечето коментари обаче са добронамерени, като хората споделят, че не виждат нищо лошо младите колеги от която и да е фирма да купонясват.

Вероятно това става след работно време, както най-вероятно е в този случай.

Според някои вероятно става въпрос за специален повод.

 

Появиха се предположения, че купонът се вихри в някое служебно помещение на фирмата, но това са просто спекулации.

 

Има и друго предположение, и то е, че това видео е от месец юли, когато компанията празнува своите 30 години.

На страницата ѝ във Фейсбук беше пуснато видео от официалното празнуване на годишнината, което обаче е стилно, изискано и с доста интересна визуална презентация.

В един момент дори на екрани се появяват снимките на всички служители.

 

Като нищо на видеото с чалгата и размазаните погледи да става въпрос за неформално продължение на тъкмо това празненство. Или пък на алтернативно парти на служителите някъде из страната.

Във Фирмата работят над 4500 души.

В момента има около 30 обяви в jobs.bg.

Заплатите не са никак ниски.

Например за складов работник в логистичен център в София се дават между 2 и 3000 лева заплата.

За асистент заплатата е 2700 лева.

За куриер логистик предлаганата заплата е до 1800 лева.

Има и по-високоплатени длъжности.

За главен счетоводител заплатата е 4000 лева.

Във Варна за складов работник се дава заплата между 2200 и 2700 лева.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте как извеждат Божков с тежка охрана от летището
Next: Първи подробности за смъртоносния удар, оставил четири трупа на фенове на Левски

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.