Търсенето на трюфели във Великотърновско става все по-популярно и предприемчиви люде си докарват по 200 – 300 лв. дневно от доходоносната гъба.
Добри доходи дава гъбата в късна есен и през зимата, когато изкупната й цена скача в пъти, а в студовете спецовете ровят за сравнително по-редките бели трюфели, известни като „тубер борче“, които се намират доста по-дълбоко в земята заради ниските температури, пише в. „Борба“.
„Събирането на трюфели не е трудно, но се изисква добра физическа подготовка. Много млади хора като мен вече го правят, защото за два-три дни изкарват толкова, колкото биха им плащали във Велико Търново или околностите за месец. Най-много трюфелотърсачи има около Балван, Ново село и Пушево.
В Балван има и човек, който ги изкупува, а цената варира според сезона и климата“, обяснява Георги Стоянов.
24-годишният млад мъж е един от пионерите в бранша.
Според него най-важното при трюфелите е да се набелязват местата на вкусната гъба, която е разположена на гроздове. През топлите дни пролетта, лятото и ранната есен тя излиза по-нагоре от земята и стои на максимум 20 – 30 см под повърхността. Става дума за класическия черен трюфел, който е и най-разпространен.
Белите трюфели, популярни у нас и като „борчета“, са доста по-дълбоко под земята и могат да се намерят, след като се отнеме над половин метър почвен слой.
Най-важното при търсенето на гъбата са добрите кучета. Без подготвено животно, което има изключително обоняние, „добивите“ на търсачите спадат драстично. Практически техните кучета подушват гъбата и започват да ровят над мястото, на което се намира, и така подсказват на стопаните си.
„Най-добър нюх затрюфели имат кокершпаньолите и затова са предпочитани от нас. Те са безпогрешни в намирането на гъбите. Операцията е лесна – кучето ги надушва, сигнализира и започва да ги изравя, с което ни указва мястото – ние го стимулираме с награда и то е доволно. Използваме инстинкта на животните. Аз например обикалям с две кучета и помощник. Лятото, когато почвата е по-мека, сме вадили и по 10 кг черни трюфели. Цената на килограм е 50 – 60 лв. Излетът ни трае около 6 – 7 часа, през които изминаваме около 5 км“, разказва Стоянов.
Ако се наложи да копае, абсолютно винаги заравя после дупката и си отбелязва мястото. Младежът се е заел да прави и нещо като трюфелна карта на района, за да си отбелязва находищата.
Друго негово желязно правило е да не бере неузрели трюфели, а да изчаква. Когато намери такива, се връща след няколко дни, когато гъбата вече е в състояние да се откъсне.
Георги Стоянов разказва, че у нас има почти всички съществуващи видове трюфели – черен, летен и есенен, „борчета“, който е най-скъпият вид, тубер борче, тубер бромале, рядко, но се намира и миланоспорум. Предават се в пунктовете за изкупуване на гъби. Кучетата, които търсачите използват, освен кокери са още лабрадори, немски овчарки, както и ловни кучета. В миналото за търсенето им са използвани женски прасета, пише dunavmost.com.
Преди известно време за най-скъп трюфел в света е смятан бял представител от тези гъби с тегло 1 кг и 200 г. Той е продаден на търг за около 100 хиляди евро. Рекордът обаче е подобрен от друг бял трюфел с тегло 1.5 кг, който е намерен край град Пиза и е продаден в Монако за 150 хиляди евро.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: