Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черната злоба ще се върне към врага, просто хвърлете безопасна игла във вряща вода и гледайте
  • Новини

Черната злоба ще се върне към врага, просто хвърлете безопасна игла във вряща вода и гледайте

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
zsgsdbeherh.png

Иглата отдавна се използва като средство за шиене на дрехи. Прародителят на безопасната игла, която използваме толкова често в ежедневието е фибата.

Измислена е от шумерите, живели през IV-III век пр.н.е. д. А, както знаете, шумерите са били високо развита и образована цивилизация. Следователно не може да се отрече фактът, че те са използвали фиби за целите както на самозащита, така и за духовна сигурност.

Не е известно точно, но в някакъв момент от историята щифтът започва да се използва не само за свързване на тъкани. Тя се превръща в мощен амулет срещу зли мисли и възгледи. Днес иглата за зло око и разваляне се използва в много вярвания и традиции.

Прикрепя се към дрехите на новородените. Възрастните също често използват този предмет, за да се предпазят от недоброжелателни хора. Намерили сме за вас уникален и ефективен начин да се справите с лошите намерения. Можете да се защитите с един малък предмет. И резултатът ще ви зарадва дълго време. Този лесен ритуал може да се направи от всеки, който чувства, че е станал жертва на лошите мисли и възгледи на други хора.

ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ЗЛИ ОЧИ И ЩЕТИ

Всичко, което трябва да направите, е да следвате внимателно ритуала. Вечер, за предпочитане сами, около час преди лягане, вземете нова безопасна игла. Размерът няма значение, може да е малък или голям. Сварете вода, налейте пълна чаша вряла вода. След това отворете иглата и я хвърлете в тази вряла вода. След това кажете шепнешком следните думи: „Както горещата вода става ледена, така и гневът на врага ще изостане зад мен. Наистина!“

Поставете чаша вряла вода на перваза на прозореца и я оставете там до сутринта. След като направите този ритуал, заспите и не мислете за нищо. И сутрин, когато се събудите, вземете тази чаша. Извадете безопасната игла от нея и излейте водата от чашата в пръст навън.

В никакъв случай не я изсипвайте в мивката или канализацията, не поливайте с нея домашните цветя. Тази вода трябва да напусне къщата и да отиде в земята. Когато излеете водата, кажете същите думи, само леко променени: „Както горещата вода стана ледена, така и гневът на врага остана зад мен. Наистина.

След този ритуал, иглата, която плува във водата, става ваш талисман. Носете го винаги със себе си. Можете да го закачите на дрехите си или просто да го поставите в чантата си. Не го давайте на никого и не го предавайте. Тя вярно ще ви защитава от зли очи.

Силата на ритуала

Ефектът от такъв ритуал е около година. След една година, ако почувствате нужда да повторите този ритуал, изхвърлете старата игла. Вземете нова и направете всичко от началото до края.

По всяко време хората се опитват да се предпазят от всякакви неприятности. Често проблемите ни са пряко зависими от нечия завист или недобри думи, изречени към нас. Следователно всеки човек се стреми да има защита дори на ментален план.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледат мярката за неотклонение на Васил Божков
Next: Обрат! Променят пенсии и заплати, ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.