Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Оказа се, че лещата е сред най-здравословните храни, познати на човечеството
  • Новини

Оказа се, че лещата е сред най-здравословните храни, познати на човечеството

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gfdhfgjjtrrjtr.png

Лещата е от семейството на бобовите растения. Расте в шушулки и съществуват различни сортове.
За съжаление повечето хора нямат никаква представа за ползите от това растение.

Пренебрегваме кафявата леща по куп неясни причини – не особено примамлив външен вид, ограничените рецепти с нея. Но лещата е една от най-полезните, хранителни и в същото време – диетични храни. От библейски времена до най-модерните тенденции в храненето – лещата никога не слиза от трапезата. За нейните ценни хранителни и лечебни свойства се е знаело още в древността практически тя е едно от най-старите култивирани растения.

Лещата е споменавана в Библията и е била толкова жизненоважна в бита на хората, че дори са я облагали с данък. С времето хората започват да се отнасят пренебрежително към лещата, наричайки я „храна за бедните”.

Съдържанието на лещата я нарежда сред най-здравословните храни, познати на човечеството. Богата е на протеини, колкото и месото. Съдържа минерали и минерални соли – желязо (42%*), фосфор (45%*), мед (26%*), калий (27%*), манган (67%*), цинк(32%*), изофлавони (вид аминокиселини, които се борят срещу хормонозависимите тумори), достатъчно количество сложни/бавни въглехидрати (53%*), но е подходяща за здравословни диети, заради ниското съдържание на мазнини (около 2 %*) и натрий. 100 г. леща съдържат около 310-320 ккал., от които около 1/3 са белтъчини.

Лещата е една от най-богатите на витамините от цялата В група храна – особено на витамин В9, известен ни като фолиева киселина, но в растенията се нарича фолат – цели 120% от дневната нужда. В1 (тиамин) 58%*, В6 – 27%*. Кълновете на лещата са богати на витамин С. Лещата е много богата на диетични фибри – 122% от дневните нужди Лещата е екологично чист продукт, защото не натрупва в себе си токсини и нитрати, но може да бъде алерген, заради съдържанието си на пурини. Заради тях не е препоръчителна храна за хора с подагра.

Списъкът с ползите за човешкия организъм е дълъг и много съществен:

• Заради протеините си лещата е пълноценна храна за всеки здрав човек, вегетарианец, веган.

• Заради желязото и фолатите си лещата е важна храна за бременни жени, кърмачки. Дори за малки деца, защото люспата й е тънка.

• Заради фибрите си подобрява храносмилането – срещу запек, улеснява чревната моторика, извежда токсините и шлаките от организма.

• Понижава риска от онкологични заболявания на женската репродуктивна система и на гърдата;

• Заради магнезия и витамините от В групата – лещата има естествени антидепресивни свойства и благоприятства функцията на нервната система – подобрява тонуса, повдига настроението;

• Диетична храна, която може да се консумира при абсолютно всички хранителни режими, стига да има изрична причина за обратното – алергия или подагра.

• Бавните въглехидрати засищат, дават енергия на организма, време за преработване, поради което те се усвояват като пълноценно гориво за клетките, вместо да се натрупват и складират на най-неподходящите места.

• Този вид въглехидрати нормализират нивото на кръвната захар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ученият Денев – голямата любов на Коканова, разказва за нероденото им бебе
Next: Никога няма да познаете коя е тази наша красавица: Фаталната хубост и огромният талант не знаят възраст

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.