Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обичам снаха си повече от сина си. За мен той спря да съществува
  • Новини

Обичам снаха си повече от сина си. За мен той спря да съществува

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
ndsfhdfqrqwr.jpg

Синът ми се ожени за Ирина на 25 години. Веднага се влюбих в булката. Тя беше работлива, обичаше сина ми, беше добра домакиня и добро момиче. Затова от първите дни се привързах към нея като към своя дъщеря.

Синът ми обаче се оказа негодник. Тя не очакваше такива глупости от него. Когато Ира вече беше бременна с второто си дете, той внезапно заяви, че отдавна обича друга – по-красива от нея. Жената, разбира се, изпадна в отчаяние.

Стана ми жал за Ирина, защото заслужаваше нещо по-добро. Затова по всякакъв начин се опитах да подкрепя снаха си. Помагах с каквото можех. Въпреки това, разбира се, не можех да заместя съпруга й, както и да облекча болката, която синът ми й причини.

До последно тя се надяваше, че всичко ще се уреди, че синът ми все пак ще разбере грешката си и ще се извини на Ирина.

Понякога говорих със сина си за предателството му към жена му. Но синът ми не искаше да ме слуша. Каза, че обича друга и това е. Че страничната му връзка продължава няколко години. И не може да напусне любовницата си, защото и тя е бременна от него.

Тази новина беше най-големият удар за мен, след което дори се разболях за няколко дни. Усетих как болката се разпространява в гърдите ми и не ми позволява да дишам, отнемайки силата ми.

Но трябваше по някакъв начин да преодолея тази болка, това безсилие, което ме обхвана от безпомощност пред обстоятелствата. Не исках да бъда в тежест на снаха ми, която и без това имаше достатъчно проблеми.

Междувременно от извънбрачната страст на Николай му се роди син и той съвсем забрави за нас – отиде да живее при любовницата си. Упреците ми не помогнаха.

Продължих да стоя на страната на Ира, защото разбрах, че собственият ми син е причината за раздора в семейството им. Така ли съм го отгледала? И срамно, и греховно.

Така минаха пет години. Ирина се посвети на отглеждането на децата. Аз като свекърва й помагах във всичко. След болката, която синът ми й причини, тя не допускаше мъжете до себе си. Вече измерваше всички с еидн и същ аршин.

Бившият й съпруг плащаше издръжка. Но парите или материалното богатство няма да заменят родителската любов, от която децата се нуждаят. Моето сърце на майка още се къса от болка, че синът ми е постъпил толкова непочтено.

Наскоро Николай се обади – искаше да дойде на гости с втората си снаха и внука. Отказах. Казах, че имам една снаха и двама внуци, които живеят с мен. Ако иска, нека дойде, само че без нея. Защото тя ми е напълно чужда, като нейното дете. Синът се обиди от тези думи и отказа да идва.

А аз все още не мога да преодолея болката, която той причини на мен и първата му жена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е истинската причина защо трябва да отстъпиш мястото си на бременната жен
Next: Страшни слухове витаят около княгиня Калина, наистина ли прави това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.