Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшни слухове витаят около княгиня Калина, наистина ли прави това
  • Новини

Страшни слухове витаят около княгиня Калина, наистина ли прави това

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gfdhdfgjtjtrtrt.png

България не е царство, но си има княгиня. С която май не случихме. Единственото от петте деца на цар Симеон, което обича България и живее със семейството си тук, сгази жестоко лука. Пияната Калина Сакскобургготска бутна с джипа си бариера в Боровец и се прочу не само у нас, но и в родната си Испания, където е нещо като светска звезда, пише „Телеграф“.

51-годишната княгиня е прекарала целия си живот със славата на ексцентрична натура, която търси крайностите. Тя не е единствената царска особа с подобен характер.

 

Сред многобройните й братовчеди из Европа (синята кръв на континента е смесена от векове и завинаги), веднага можем да се сетим за други принцеси, омъжени за гешефтари или пък жертвали семейния си живот заради корупционни сделки на мъжете; за такива, които са неверни съпруги или пък са скандално известни с бурното си поведение по нощни заведения. Е, всички те не са призвани един ден да станат монарси. Както и Калина, която, ако България бе царство, нямаше да стигне до престола при четирима по-големи братя и техните наследници от мъжки пол.

Това обаче съвсем не я оневинява. Нито прави скандала по-малък. Да дадеш проба за алкохол с 1,6 промила, е твърде, твърде тежко и каквото и наказание да й определи съдът в рамките на закона, петното ще тегне, докато е жива.

Любимка

Калина е последното и любимо дете на Симеон Сакскобургготски и това надали е учудващо – тя е единственото момиче в семейството му с доня Маргарита. И до днес царят таи огромна привързаност към княгинята и гробното мълчание след сегашния инцидент показва колко дълбоко е смущението и неудобството в семейството. Монархическата фамилия на България държи на добрия вкус, добрите нрави, скромността и качествата за пример. Което е характерно за всички подобни семейства по света, независимо дали царуват или не.

Калина обаче винаги е предизвиквала този ред. Какво ли не бе – артист, номад, бербер, етнолог, пътешественик…Все занимания, които не са типични за наследница на цар Борис Трети.

Тя се ражда през януари 1972 г. в Мадрид, където живее цар Симеон с доня Маргарита и синовете им Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен. Подобно на братята си, учи във френски лицей в испанската столица, по онова време още под диктатурата на Франко. После се образова по изкуства в Лондон. Идва с родителите си в България още през 1998 г. и оттогава харесва много Царска Бистрица в Боровец.

Любов

Младата княгиня се залюбва година по-късно с доста по-възрастния от нея Китин Муньос (роден 1958 г.), който обаче е най-известният мореплавател в Испания. Така тя влиза в светлината на прожекторите в родната си страна, където светските новини са един от най-желаните и най-четените по традиция, а кралските особи се радват на специално умиление от публиката. Затова не е чудно описанието, което дава на влюбената двойка списание „Ола“: „Изследователи на неоткритото“. А Калина прелъстила Китин с голямото си сърце.

В крайна сметка, благословени лично от тогавашната кралица на Испания София, която е роднина на Калина, двамата се венчават в България през 2002 г. Булката вече е влюбена в българската природа и бракосъчетанието е в Рилския манастир, като се извършва с благословия по православния канон. Калина, с голяма слабост към модата и етнографията, се появи тогава със стилизирана българска носия и предизвика голям светски фурор по света и у нас.

Младото семейство прекара по-късно известно време в Мароко, което също не е случайно. Фамилията на Симеон е в много близки отношения с кралската фамилия в северноафриканската държава. И когато през 2007 г. в София се ражда единственото дете на Китин и Калина, то е кръстено на дядо си Симеон и на неговия много близък приятел, покойния крал на Мароко Хасан Втори. Неговият син, монархът Мохамед Шести, му е кръстник, като на церемонията по кръщенето, отново в България, е заместен от дядо Симеон.

Номади

Калина трайно се настанява в Царска Бистрица с малкото бебе, което отрасва, като пътува между Рила планина, Мароко и Испания. През 2013 г. майката и синът получават българско гражданство и оттогава княгинята е с двойно гражданство. Днес Симеон Хасан вече е на 17 години и живее постоянно у нас заедно с родителите си.

Майка му посреща 50-ия си юбилей в Царска Бистрица и сред директорите на музея в резиденция „Врана“. Състезава се по конен спорт от името на България, прави пътешествия със съпруга си, изследва обичаите на далечни и непознати народи. Номади по природа, Калина и Китин пътуват непрекъснато между различни страни и морета.

Мароканската пустиня пасва на натюрела на ексцентричната принцеса. Тя често се появява с крайно особен берберски грим, комбиниран със съответните тоалети. Това е начин да намери баланс с все по-смущаващо изглеждащия й нос. Години наред именно носът на българската княгиня е сред темите номер едно в испанската светска хроника.

Спекулира се, че си прави серия неуспешни пластични операции, като първата е преди сватбата В крайна сметка мъжът й решава да разкаже какво се е случило пред сп. „Ола“, като разбира се, никой не знае дали това е истината.

„Става дума за медицински проблем. Когато е била в колежа на 8 години, тя си е счупила два зъба. През 1999 г., докато изучава изкуство в Лондон, отива на зъболекар за коронки.

За лош късмет обаче той е пробил твърде много основата на челюстната кост и я е увредил необратимо”, разказва Муньос. Лекарската грешка води до остро възпаление и вирусна инфекция и съответно до нова интервенция. През 2000 година, по време на експедиция на пътешественика, на която Калина го придружавала, инфекцията се възобновила.

Един от моряците я посъветвал ежедневно да прави гаргара и да се жабури с морска вода, смесена със сладка. Болките в носа на Калина обаче продължили, а лодката им била в открито море. „Наложи се да приеме антибиотик и болкоуспокояващи.

Нямаше възможност за помощ или да отиде в болница. Условията в морето причиниха жестоко обостряне на инфекцията, състоянието й много се влоши, като възпалението засегна и част от окото й. Трябваше бързо да се върнем на сушата и го направихме. По спешност тя бе оперирана, като приоритет бе овладяването на инфекцията, а естетическите въпроси в онзи момент нямаха никакво значение. Най-важното нещо бе да се спасят окото и носът й”.

Слухове

В последните години вървят и слухове, че Калина от години злоупотребява с марихуана, което твърде много опечалява родителите й. Последните клюки около семейството дойдоха от семейно тържество, на което те бяха пренебрегнати. На 1 юни 2022 г. те не присъстваха на сватбата на племенницата на Калина, Мафалда, в Майорка.

Причината – не са получили покана, без обяснения. Мафалда, дъщеря на княз Кирил и Росарио Надал, покани всичките си останали чичовци със съпругите и децата, както и вдовицата на починалия Кардам Български, Мириам с братовчедите Борис и Белтран. „Не разбирам решението й, нека я попитат“, коментира тогава пренебрегнатата леля.

Това събитие подхранва подозренията, че братята Сакскобургготски, трайно заселени със семействата си в Испания, не долюбват напоследък единствената си сестра. Тя все по-рядко се появява на събития в родината си и все по-често – у нас. За съжаление последния път появяването се оказа при шофиране с алкохол, а обърканите обяснения на съпруга й надали подобряват ситуацията.

Китин първо каза пред български медии, че жена му търси едно от кучетата си и е разстроена, след това – пред испанската – че е дирила избягалия си папагал. За него катастрофата е „фалшива“, случаят – раздухан заради политическата ситуация в България, а Калина – невинна.

Тя наистина, както той подчертава, не е причинила щети, нито е наранила някого, в това число и себе си. Може би едно обикновено признание и „Извинявайте, сгреших“, щяха да свършат по-добра работа от нелепите измишльотини на Китин. Понякога и княгините се смиряват. Примери – бол. Нашата обаче, поне засега- не.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обичам снаха си повече от сина си. За мен той спря да съществува
Next: Свърши приятелството на Сашо Кадиев и Деси Стоянова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ангел Силянов от село Галата, който бе в неизвестност от над 3 дни, е открит обесен. Това твърди „България днес“, като се позовава на първа братовчедка на загиналия 32-годишен мъж.
  • Извънредно! България прати 4 изтребители над Черно море, разгърна наземни сили
  • Край! След 14 години БТВ сваля Петя Дикова от ефир! Причината е смайваща
  • Радев за акцията в Сунгурларе: Намериха се смели прокурори. Схемата започна да се разплита и това е само началото. Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида
  • Шокиращи подробности бяха разкрити в съда в Пловдив по делото срещу 14-годишното момче от Стара Загора, обвинено за убийството на майка си
  • Шефът на НАП: Влязохме в складовете на веригите, няма как да има цени като в Мадрид и Париж
  • 14-годишният, убил майка си в Пловдив, е изпълнил ритуал с ринуски на пентаграм – Виж повече
  • Фолкпевецът Фики Стораро, който е баща на две деца, май ще се радва поне едно от тях да наследи музикалния му талант, ако не и двете
  • Знаков роден бандит каза кой уби Алексей Петров…
  • Сертификация за висококачествени български храни и промяна в храненето на децата са сред приоритетите, които шеф Силвена Роу

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.