Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов за Петков: Кой звъни на Бойко Борисов?
  • Новини

Слави Трифонов за Петков: Кой звъни на Бойко Борисов?

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
gfsdgwerwerqwr.png

Ето какво написа лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов във Фейсбук:

“Когато Кирил Петков ми гостува в едно телевизионно предаване беше един ошмулен разпространител на пробиотици.

Обаче, беше симпатичен. Симпатичен в своята безнадеждност. Даже лъжата му, че Опра Уинфри му е рекламно лице беше някак си… симпатична лъжа.

Като лъжата на човек, който няма какво друго да направи освен първо да излъже.

След това всички сме свидетели в скока на кариерата и лъжите на Кирил Петков. Кариерата му, благодарение на обстоятелствата беше зашеметителна, каквото е и падението му. И лъжите му вървяха ръка за ръка с кариерата.

Зашеметително. Като на някакъв български, изроден вариант на барон фон Мюнхаузен. Гледам го днес, как се оплаква, че Бойко Борисов не му вдигал телефона.

Той и от мен се оплакваше, по същия начин, че не му вдигам телефона. Опазил ме Господ да се сравнявам с Бойко Борисов, но явно всеки, който започне да си общува с Кирил Петков, по някакъв начин, в крайна сметка спира да си вдига телефона.

И, факт е, че той е патологичен лъжец. Не спира да лъже и това е. Оня ден каза, че това, което е било проблем на предишния му кабинет, парите за пътищата, пак ще е най-голям проблем на сегашния кабинет.

Киро, абе ти не помниш повече от три минути. Нали ти каза, че инхаус процедурите са най-голямата корупционна схема в държавата. Нали ти каза, че има четири бебета в строителните фирми, които смучат и цоцат от държавата.

И сега ти, Киро, чрез Продължаваме Промяната, имаш цялата власт, с любезното съдействие на, уж най-големите ти врагове, ГЕРБ и ДПС.

И ти Киро сега, чрез твоя министър на регионалното развитие не само, че възстанови инхаус процедурите и плати на хора, които не са свършили никаква работа, ами им плати и с 30% повече. Я кажи сега кой храни тези четири гладни бебета?!

И имаш наглостта да лъжеш и да твърдиш, че някой друг ти е виновен. Точно за твоя случай, в Плевен има една поговорка, която ще ти кажа културно, защото си от жълтите павета, за да ме разбереш. Поговорката гласи : “Кой ми дефекира в долното бельо?!”

Такъв си ти, Киро. Лъжец. Патологичен лъжец със… странни гащи.

Виж какво – можех да бъда и по-любезен, но ти толкова много лъга за мен и за Капитан Андреево, и как съм ти се обадил да те питам къде е моят милиард, и какви ли не още гнусотии, че чак филм направи за мен пълен с лъжи, за да го използваш в предизборната си кампания, че наистина ми е трудно да бъда любезен, затова наричам нещата с истинските им имена.

И в крайна сметка кой е в коалиция с ГЕРБ и ДПС?

Кой звъни на Бойко Борисов като изоставено гадже?

Кой твърдеше, че ще унищожи “модела ГЕРБ”, а направи коалиция с тях, че и с ДПС?

И сега плаче, че Бойко Борисов не му вдига телефона?

Кой Киро, а?

Ти! Ти, Киро, ти!”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на Божков с изненадваща информация за бизнесмена
Next: НИМХ с интересна прогноза за вторник: Идват бури и градушки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.