Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Почина легендарен режисьор и сценарист
  • Новини

Скръбна вест: Почина легендарен режисьор и сценарист

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
fdgsgfhsdherere.png

На 89 години почина режисьорът Глеб Панфилов, съобщи агенция Интерфакс. „За съжаление, отиде си великият режисьор, приятелят на нашия театър Глеб Анатолиевич Панфилов“, написа директорът на театър „Ленком“ Марк Варшавер.

През май т.г. класикът на руското кино бе хоспитализиран с инсулт и пневмония. Не е била публикувана информация относно възстановяването му.

Глеб Панфилов е режисьор и сценарист на „Начало“, „Тема“, „През огъня брод няма“, „Искам думата“, „Васа“ и други.

 

В много от филмите му, награждавани от водещите европейски кинофестивали в Кан, Венеция, Берлин и Локарно, се снима неговата съпруга Инна Чурикова.

 

 

Актрисата си отиде в началото на тази година на 79-годишна възраст. „Нямам сили да издържам повече“, се казваше в разпространеното от Панфилов онлайн съобщение за кончината на партньорката му, добавяйки, че с Чурикова са били „едно цяло“.

Почина Инна Чурикова, народна артистка на СССР, съобщи ТАСС, като се позова на директора на театър „Ленком Марк Захаров“ Марк Варшавер. Чурикова, на 79 години, е починала в болница.

През 2021 г. по екраните в Русия излезе последния му филм „Иван Денисович“, адаптация по култовата повест от шейсетте години на Александър Солженицин „Един ден от живота на Иван Денисович“.

 

Предишният филм на Панфилов за голям екран „Венценосното семейство Романови“ излезе преди повече от двадесет години, а в началото на века той направи и амбициозен опит да пренесе прозата на Солженицин на телевизионния екран – „В първия кръг“ (2006).

Continue Reading

Previous: Изненада! Сняг заваля в известен курорт
Next: Астролог предупреди три знака на Зодиака за внезапни промени от 29 август

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.