Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 14-годишно момиче си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават
  • Новини

14-годишно момиче си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
qwgdwgdsgeee.png

Главната героиня на днешната ни история е младата американка Ели. Със собствените си ръце 14-годишното момиче успява да сбъдне мечтата на живота си и да стане пример за много хора по света.

От малка тя мечтае за местенце, където да покани всичките си приятелки. Един ден попада на обява, в която се продава стара каравана за 200 долара. Ели събира всичките си спестявания, купува караваната и решава да я преобрази със собствените си ръце.

През летните ваканции работи неуморно, за да създаде уединено и уютно място за себе си и своите приятелки. За да се сбъдне мечтата й, на помощ се притичат баща й и дядо й, но по-голямата част от работата свършва със собствените си ръце.

И нещата й се получават!

14-годишно момиче си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават (СНИМКИ)

След като приключва, тя решава да сподели резултата от усилията си в социалната мрежа. И неочаквано получава огромна подкрепа. Някои хора дори отбелязват, че с удоволствие биха си купили такъв дом на колела и я съветват да превърне хобито си в успешен бизнес.

Ели решава, че така ще може да помогне на приятелката си, която се лекувала от рак и купува още една каравана. А с помощта на семейството си отново сътворява чудо. Направо е невероятно как е успяла да превърне неугледния дом на колела в уютно местенце.
Момичето сменя изгнилата ламперия, боядисва стените. В караваната има всичко необходимо – и маса, която се сгъва, и легло.
„Гордея се безумно много с дъщеря си. Вместо да запази парите за себе си, ги даде за благотворителност. За своите 14 години… Тя има много голямо сърце“, разказва майката на Ели.

14-годишно момиче си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават (СНИМКИ)

Втората й „творба“ се получава още по-хубава от първата.

Тя бързо я продава, а получените средства дава за лечението на болната си приятелка.
Независимо от огромното внимание и признание от страна на медиите, Ели не се главозамайва. „Просто исках да помогна на приятелка“, казва скромно тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако знаех тези трикчета за приготвяне на сочна и вкусна рибка щяхме да ядем много по- често у нас
Next: Истината лъсна: Защо Божков не се върна с частния си самолет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.