Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж, спечелил шикозно имение от лотарията, избяга след 3 дни
  • Новини

Мъж, спечелил шикозно имение от лотарията, избяга след 3 дни

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
iemqwnrnqwrkas.png

В Обединеното кралство Глен Елми, който спечели луксозно имение на брега за £3 милиона, беше принуден да напусне само три дни, след като научи, че скалата, върху която се издига къщата, има опасност да се срути в морето.

Мъжът от Уолсол спечели Stealth House, луксозен дом в северен Девън, в лотарията Omaze през октомври 2021 г. и се нанесе бързо, нетърпелив да започне нов живот в лукс.

„Просто съм зашеметен, единственото нещо, което някога сме печелили, е £3 от лотарията Бинго, докато бяхме на почивка. Толкова много обичаме тази къща – ако можех да я проектирам от нулата, щеше да изглежда точно така – сякаш от филм за Бонд“, каза той тогава, пише Daily Star.

Работникът в леярната обаче научил, че крайбрежната ерозия заплашва да разруши скалата, върху която стои къщата му, и да го хвърли във водата, и след три дни той решил да го изостави, според Mail Online.

Съседи, живеещи наблизо, смятат, че зашеметяващата къща ще бъде в морето след пет до десет години.

„Срещнах г-н Елми, когато дойде тук, за да рекламира. Той щеше да остане една седмица, но си тръгна след три дни и не го видяхме повече. Ъгълът на къщата стига почти до ръба на скалата, на около два метра е от ръба”, каза един от тях.

Елми така и не се върна в къщата и почти две години тя стои празна.

„Никога не съм виждал някой да влиза или да си тръгва след това. Проблемът с бреговата ерозия съществува по цялото крайбрежие. Около плажа има знаци, предупреждаващи за падащи камъни“, добави друг съсед.

Изданието отбелязва, че Елми поискал от фонда паричния еквивалент на стойността на имота, след като научил, че луксозният му апартамент скоро ще спре да съществува.

Omaze Properties LLC закупи Stealth House през юни 2021 г. – четири месеца преди Елми да се нанесе – за £3,8 милиона, според документи, съхранявани от Поземления регистър. Това предполага, че Omaze не е прехвърлил собствеността на нещастния победител. Правилата и условията на Omaze гласят, че победителят може да получи парична алтернатива или друга награда.

Превод: GlasNews

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известен професор ще прави безплатни белодробни изследвания
Next: Ето каква глоба грози работодателя, допуснал дете да реди тротоарни плочки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.