Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 36 години от световния рекорд на Стефка Костадинова, неподобрен и до днес
  • Новини

36 години от световния рекорд на Стефка Костадинова, неподобрен и до днес

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
rwqqwdsadssdgsd.png

Днес, 30 август, се навършват точно 36 години от едно историческо за България и за глобалния спорт събитие – поставянето на непокътнатия и до днес световен рекорд 209 см на Стефка Костадинова в скока на височина. На 30 август 1987 г., по време на Световното първенство зрителите по трибуните на Олимпийския стадион в Рим и милиарди пред тв екраните стават свидетели на феноменално постижение, което и до днес е недостижимо за никой друг на планетата.

Тези 209 см в италианската столица са част от удивителната кариера на пловдивчанката, призната за най-великата в историята на тази дисциплина.

Тогава, едва 22-годишна, Стефка бързо си е осигурила абсолютно превъзходство в дисциплината и побеждава навсякъде. Голямото шоу обаче предстои.

Всичко е подбрано като в приказките: мястото – Вечния град, времето – точно на Световното първенство, пред камерите и погледите на милиарди зрители по целия свят. Всичко за магията е готово…

Сякаш за да се засили ефектът от предстоящото уникално постижение, атракцията на Стефка се предхожда един турболентен световен рекорд в бягането на 100 м. Бен Джонсън взривява трибуните, но зрителите тепърва предстои до видят след минути нещо също толкова гениално, но много по-трайно. Нещо, което ще остане да блести десетилетия наред. Световният рекорд на Стефка Костадинова от 209 см…

И за да е всичко като по конец – Стефка прави своя „скок на живота“ пред очите на своя кумир. Миг след кулминацията на вечерта, камерите показват на трибуните сред зрителите Сара Симеони, олимпийската шампионка от Москва 1980 г. аплодира от сърце момичето, което я боготвори.

Стефка стига до рекорда в Рим с 9 успешни скока

След като преодолява без проблемно квалификациите със 191 см, във финала Стефка прави общо 13 опита, от тях 9 са успешни:

185 – от 1 опит

189 – от 1 опит

193 – от 1 опит

196 – от 1 опит

199 – от 1 опит

202 – от 1 опит (тук отпада Сузане Байер и остава с бронз със 199 см)

204 – от 3 опит

206 – от 2 опит

208 – пропуска (тук се предава и Тамара Бикова, като остава със сребро с 204 см)

209 – от 2 опит, който и до днес е световен рекорд на скок височина за жени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашка Васева отново заблестя на сцената, изповяда се пред публиката: Попаднах в клопка
Next: Стана ясно коя известна журналистка ще води Тази сутрин със Златимир Йочев

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.