Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар с 30 години стаж в Спешна помощ разтърси България с тези думи
  • Новини

Лекар с 30 години стаж в Спешна помощ разтърси България с тези думи

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
dsfgdfhewhweh.png

Разказ на лекар с 30-годишен стаж за линейките и скоростта им подпали социалните мрежи. Той е публикуван във фейсбук групата „Национална асоциация работещи в спешна медицинска помощ“ и е анонимен.

Медикът пита наистина ли закъсняват линейките и обяснява как преминава ежедневието на лекарите от бърза помощ. Той задава и ключови въпроси, които карат хората да се замислят. Ето какво пише в поста:

Закъсняват ли линейките?

През последните дни във връзка с автобусната катастрофа на магистрала Тракия и удареното от мълния момиче в Приморско, медиите вадят на предните редици свидетели като спасители на пострадалите, а за екипите на спешна помощ се говори като закъснели и без съществен принос за това пострадалите да стигнат живи до болницата.

Аз съм лекар с почти 30-годишен стаж по линейки и в спешни отделения. Оценявам ролята на обучения свидетел на инцидент, който знае да прави триаж, знае кога да пипа и мести пациента и кога не, знае да прави сърдечен масаж.

Тези свидетели са единици, повечето са некомпетентни, вадят езици, тикат лекарства в устата или държат седнал припаднал пациент или ни пречат.

След 30 години по линейки и шокови зали искам да ви разкажа за нашата работа.

Знаете ли за колко време изминава 50 км линейка при специален режим? По света средната скорост на движение на линейка със специален режим е от 100-80 км/ч., на хеликоптер 200 км/ч.

У нас, независимо дали в градския трафик или по второкласните ни и третокласни пътища линейката не може да постигне средна скорост повече от 80 км/ч.

При положение, че ПТП-то на магистралата и Приморско отстоят от най-близкия център на 50 км, защо обществото ни очаква линейката да пристигне на третата минута.

Защо медиите не разказаха за това как екипите ни са стабилизирали пациентите и са се борили за живота им в линейката, в спешното, в операционната. Защото сигурно това ни е работата и не е подвиг. Но, уви това е безименен подвиг зад кулисите защото:

Знаете ли как се преглежда и стабилизира травматичен пациент пред публика от свидетели, които понякога са агресивни, понякога пречат, понякога подлагат на съмнение действията ти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно коя известна журналистка ще води Тази сутрин със Златимир Йочев
Next: Нов кошмар! Мъж уби 21-годишната си приятелка в Омуртаг

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.