Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички плачат, слушайки разказа на баба Мария – на 89 г. за първи път отиде на море
  • Новини

Всички плачат, слушайки разказа на баба Мария – на 89 г. за първи път отиде на море

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
sfdgsdfhererr.png

Че за някои неща никога не е късно, показва и примерът на 89-годишна баба , която в напреднала възраст за първи път решава да направи нещо ново – да отиде на море ! След няколко дни размисъл, тя със сигурност не съжалява за решението си и твърди, че всичко е било „вълнуващо“.

Мария Поляк (89) от Света Мария в Хърватия е работила упорито и се е грижела за семейството си през целия си живот. Отгледала е две дъщери и син, така че днес е горда баба на шестима внуци и прабаба на седем правнуци. Животът, който прекара в правене на кошници и работа на полето, й донесе много вълнение. Тя обаче никога не е имала възможност да отиде на море… До сега!

В началото на август Мария най-после реши да отиде за първи път на море! Съвсем нов, морски свят се разкри в последния етап от живота на отрудената баба Мария , която не подозираше, че дните й ще станат толкова вълнуващи в по-късните години.

Мария, която днес по здравословни причини живее с дъщеря си Славица в Доня Дубрава, беше убедена да отиде на море от племенника си и дъщерите си Славица и Нада, с които тя отиде на море на остров Вир за осем дни, а до там ги закара съпругът на Нада, зет й Хани.

„Мария беше толкова развълнувана две седмици преди морето, че дори не можеше да заспи. Беше притеснена как ще се чувства, беше малко паникьосана, мислейки дали ще отиде или не. Но когато най-накрая пристигна в морето, всичко беше просто прекрасно! Не можахме да я извадим от водата“ – разказва дъщеря й Славица пред Medjumurski.hr.

 

Никога не е мислила да ходи на море

А защо никога не е ходила на море? Баба Мария обяснява, че житейските й обстоятелства са се стекли така, че не е и помисляла да отиде на море.

„Когато бях млада, нямах възможност да отида на море. Бяха други времена. Хората работеха много и се занимаваха със земеделие, нямаше коли и не ходехме на море… По-късно останах вдовица и дори не съм си помисляла да ходя на море”, разказва Мария.

Пътуването й беше малко уморително, но слънцето и морето я радваха и й се отразиха положително.

„Пътуването беше малко уморително, но нищо страшно. Исках да съм на слънце и на море, което ми се отрази много положително. Просто съм възхитена! Друг е климатът, лековитата вода…

Красивите плажове! Бих искала да отида там отново и съжалявам, че не се осмелих да се впусна в такова приключение по-рано!“, обясни баба Мария, съобщава Medjumurski.hr.

А после добави:

„На други по-възрастни жени, ако имат възможност, бих им препоръчала да отидат на море и да му се насладят!“, завърши тя.

Continue Reading

Previous: Таксиджия качи азиатска стриймърка до Витоша и се случи нещо неочаквано
Next: Извънредно: Главният секретар на МВР изненадващо хвърли оставка

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.