Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Главният секретар на МВР изненадващо хвърли оставка
  • Новини

Извънредно: Главният секретар на МВР изненадващо хвърли оставка

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
gqwgsdgsgeew.png

Главният секретар на МВР Петър Тодоров подава оставка, обяви самият той. БЛИЦ уточнява, че новината идва след отказа на президента Румен Радев да го освободи.

„След 41 години служба на родината, 34 от които в системата на МВР, подавам оставка като главен секретар на МВР”, заяви той.

„Ще продължим да работим трудно”, посочи силовият министър Калин Стоянов след отказа, получен от държавния глава. Миналата седмица Стоянов заяви, че главният секретар е отговорен за липсата на организация и контрол върху дейности в МВР.

Сагата с искането Тодоров да бъде освободен започна след убийството на Алексей Петров. Тогава след среща с представители на службите премиерът Николай Денков обяви, че ще бъде изготвен доклад за смяната на главния секретар на МВР.

През ноември миналата година Петър Тодоров подаде оставка като главен секретар на МВР заради инцидент, при който полицай беше блъснат от кола с мигранти и в последствие почина.

Тогава президентът не разписа указ за освобождаването му.

Ето какво заяви той пред медиите:

„Днес подавам оставка като главен секретар на МВР. Извървях целия си професионален път като полицай. Преминах през всички нива, за да стигна до най-високото. Благодаря на хилядите достойни колеги, с които работихме през цялото това време.

Вярвам, че ще продължат съвестно да изпълняват задълженията си. Аз обаче съм поставен в ситуация, в която не мога да го правя. Настоящото ръководство на МВР няма воля да продължи борбата за законност.

За мен постът не е самоцел. Аз имам чест и достойнство – без тях няма как да бъдеш истински служител на реда. Мотивите, с които Калин Стоянов поиска моята оставка нямат никакво основание.

Обвиненията му бяха грозни, а опитът му да използва смъртта на колеги за постигане на конюнктурни цели – недостоен. Няма да ги опровергавам един по един, защото бяха използвани като повод, не като причина.

Мотивите да се иска моето отстраняване нямат никакво отношение към работата ми, а са в записа на едно партийно събрание, което реши тяхно МВР да организира изборите. Професионалната оценка за свършеното от мен и колегите ми, са Докладите за дейността на МВР през 2022 г. и през първото полугодие на 2023 г.

Категорично не желая да ставам част от опита за политическа употреба на МВР. Поголовната смяна на областни директори, показали изключителни резултати в борбата с купуването на гласове, показва точно това. Откакто станах главен секретар, МВР демонстрира пълната си решимост за борба с това порочно явление. Не искам да гледам как се разгражда нещо постигнато.

При встъпването си в длъжност Калин Стоянов заяви на служителите в МВР, че е един от нас. Всеки ден оттогава доказва, че това не е вярно. Ако министърът наистина беше останал верен на МВР, нямаше да нанася вреди върху системата под политически натиск.

На всички колеги с униформи искам да кажа – нито крачка назад, ние сме призвани да работим за гражданите. Винаги ще имате приятел в мое лице.

Благодаря за доверието на президента и за подкрепата, която имам и в момента.

Служа на Република България!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички плачат, слушайки разказа на баба Мария – на 89 г. за първи път отиде на море
Next: Откриха мъртва изчезналата Мария от село Устина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.