Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившата Мисис България Екатерина Велчева е пребита
  • Новини

Бившата Мисис България Екатерина Велчева е пребита

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
eakstkqirqwkrs.png

Бившата „Мисис България“ Екатерина Велчева повече от месец не може да види 6-годишната си дъщеря. Тя твърди, че детето е отвлечено от баща си, а самата тя за пореден път е била пребита. Екатерина води редица съдебни дела, а родителските права са присъдени на нея, предаде България он ер.

Въпреки това жената не може да вземе детето си. След разговор на Bulgaria ON AIR със социалните служби, бащата имаше уговорен час, в който да предаде детето на майката, но това не се случи. Бащата се обади на социалните и каза, че няма да доведе малката Мария, защото била стресирана.

От раждането на дъщеря си Мария, Екатерина Велчева казва, че е жертва на системно домашно насилие. Тя е разделена с бащата на детето си, а съдът присъжда на нея родителските права, но насилието не свършва, нито опитите на бащата да отнеме детето.

Преди две години той отвлича дъщеря си за 10 дни. Кошмарът за Екатерина се повтаря и сега. На 24 юли пред дома ѝ мъжът ѝ я причаква, пребива баща ѝ и нея самата, след което отвлича момиченцето.

„Когато той отвлича детето, имаше три действащи заповеди да се въздържа от домашно насилие и психически тормоз над мен и над дъщеря ми, която е на 6, но тогава с организирана акция с участието на полицаи, предполагам, които са вербувани от него, организират детето да бъде отвлечено. Чувствал е, че има чадър от полицията и че ще остане ненаказан“, разказа Велчева.

„Полицаите почват да ме наговарят да си оттегля жалбите. Установих, че всички полицаи от 5 районни са негови познати и той ми казваше „колкото и жалби подаваш, никога не можеш да ме събориш“, сподели още жената.

Екатерина има две спечелени дела за домашно насилие, а други две все още са висящи. Всяка година си вади медицинско, повече от 17 жалби подава към районното, безброй пъти е викала полиция. Първоначално бащата на детето е имал ограничителна заповед повече от 2 години, но дори и тогава е идвал пред дома на Екатерина и тя е викала полиция.

От Агенцията за социално подпомагане изпратиха до Bulgaria ON AIR съобщение, че след 24 юли, когато детето е взето от бащата, са сезирали и други институции: СДВР, Софийския районен съд, Софийската районна прокуратура.

Адвокатът на бащата заяви за Bulgaria ON AIR, че ще се работи за споделено родителство и мирно решение на проблема.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важна информация за всички българи с изтеглен кредит. Ето за какво ги предупреждава експерт
Next: Промените при ваучерите за храна влизат в сила – ето как ще работи новата електронна система

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.