Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братът на принцеса Даяна трогна целия свят с това, което направи на поредната годишнина от нейната кончина
  • Новини

Братът на принцеса Даяна трогна целия свят с това, което направи на поредната годишнина от нейната кончина

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
brwqtagsdgeg.png

Граф Чарлз Спенсър е брат на принцеса Даяна.

Тази година той отдаде почит на годишнината от нейната кончина със снимка, която трогна цял свят.

Той я публикува в своя Инстаграм профил. На него се вижда как Даяна, когато е още просто Даяна Спенсър, прегръща него, докато той се усмивка и гледат към обектива на камерата.

Интересното е, че Спенсър не добавя послание към снимката, но все пак думите са излишни – връзката между брат и сестра трудно може да се разруши

В коментарите отбелязват това с фактът, че думите му на службата в нейната памет са много красиви и силни. Благодарят му за куража да ги изговори. Всички казват, че тя никога няма да бъде забрана. Други намират прилика между Даяна и принцеса Шарлот.

Той, сега на 59 години, и Даяна са най-малките от всички деца в семейството – общо пет. Майка им се казва Франсис Рут Рош, а баща им се казва Джон Спенсър. На 31 август преди 26 години Даяна, която вече е принцеса, загина при трагичен автомобилен инцидент в тунела Понт де л’Алма в Париж.

Тогава тя е пътувала с любимият си мъж Доди ал Файед и бодигардът му. Там още е бил Анри Пол, който е шофирал колата. Единственият, който оцелява при катастрофата е Тревор Рийс-Джоунс, който е бодигардът. Стоял е на предната пътническа седалка.
Колата им се блъска в една от колоните в тунела, тринадесетата подред.

Ал Файед и Анри Пол загиват още на място. В тунелът, който е само с две ленти, няма метални прегради между отделните колони. Заради това дори малко отклонение в движението може да доведе до катастрофа в някоя от колоните.

Даяна оцелява на място и е закарана с линейка до болница. Тя получава много сериозни поражения в областта на сърцето, както и вътрешен кръвоизлив. По път към болничното заведение се случват два пристъпа на сърцето. Опитите на лекарите са безкрайни и усилени, но в 4 сутринта животът я напуска.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добрата вест: Събуди се второто ударено от мълния дете
Next: Неочакван обрат по делото за убийството на шофьора, прегазил малко дете в село Прилеп

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.