Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди българи са прецакани от Гърция! Работили с години, покриват изискванията, а сега пенсиите са блян
  • Новини

Хиляди българи са прецакани от Гърция! Работили с години, покриват изискванията, а сега пенсиите са блян

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
gwqgsdgsdbsdn.png

Законови промени в Гърция остават без пенсия хиляди българи, които са си ги заслужили честно и напълно. Защо хора, които са се трудили над 20 години там, не могат да си вземат уж гарантираната национална мин. пенсия. Ами отговорът е, че тя беше гарантирана до 2019 година.

След това, въпреки че са внасяли необходимите осигуровки и са натрупали необходимия стаж, пенсия може и да няма

По принцип над 200 хиляди нашенци работят в Гърция. Повечето го правят сезонно в селското стопанство и туристическия сектор. Постоянно пребиваващите българи са около 80 хиляди души, но данните са от 2014 година. Много хора избират да останат там заради по-добрата заплата, както и по-високата пенсия, която им се полага при 15 години стаж. Дори минимална, пенсията е 411 евро.

Дори след поредицата от вдигания у нас, все още 800+ лева пенсия са блян в България за много хора

Светла Илиева се обръща към бТВ, за да предупреди, че сметките всъщност не излиза. Тя живее в Гърция за постоянно от цели 25 години. Занимава се с почистването на жилища, които туристи наемат краткосрочно. Работата е много, особено през летния сезон, когато се включва цялото семейство. Тя внася здравни, както и пенсионни осигуровки чинно и редовно.

 

Оказало се, че преди 2-3 години е променено споразумението за пенсиониране – дали от гръцка, или от българска страна тя не знае

И както изискването е било 15 години пребиваване, за да имаш право да взимаш минимална пенсия, ако си бил коректен, изведнъж става 40 години. И така, вместо 400 и кусур евро, тя се пенсионира със 120 евро пенсия, с която няма как да продължи живота си в Гърция.

Тя има 19 години стаж у нас, което поне към момента значи, че може да очаква една социална минимална пенсия от около 314 лева, когато стане на 67-годишна възраст. Като добави 120-те евро от Гърция, това прави общо шеметните 550 лева за 44 години стаж.

Проучване на нормативната уредба показва, че все още можеш да се пенсионираш с 15 или 20 години стаж, но трябва да си пребивавал в страната 40 години

Това обясняват от посолството на България в Атина. Светла призовава политиците да се погрижат за българските емигранти. Тя казва, че албанците са били изправени пред същия проблем, но е имало акция от техните политици и тези години са намалени. От посолството потвърждават, че това също е истина. Тъй като България не е реагирала, сега много българи са обречени на мизерни пенсии, въпреки труда и големите суми отчетени на държавата

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощни бури удариха части на България, на тези места направо побеля
Next: Болницата в Русе с горещи новини за удареното от мълния дете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.