Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева зове България: Нека да подкрепим националните ни състезателки! Имат нужда от това
  • Новини

Нешка Робева зове България: Нека да подкрепим националните ни състезателки! Имат нужда от това

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
gsdghdfhewrwer.png

Традиционният турнир по художествена гимнастика „Левски Къп“ и Приз „Маргарита Рангелова“, който тази година ще се проведе от 1 до 3 септември, е посветен на 70-годишнината на „синия“ клуб и за първи път ще има награден фонд.

„Тези дни непрекъснато ми се върти в главата мото, което е на герба на София – „Расте, но не старее“. Така си мисля за Левски. 70 години са сериозна възраст, но в клуба без прекъсване звучи детска глъч и много смях, много радост, е от време на време и сълзи, разбира се без това не може.

Аз вече се оттеглих, отивам повече към легендите. Макар и от разстояние, аз поддържам връзка с момичетата, които останаха да работят в клуба, с Валентина Симеонова, която пое председателството. Предстои да учредим фондация „Базата“. Открихме нашата почивна база. Благодарение на Цоло Вутов я ремонтирахме и тя вече започна да функционира. Тази база се намира в село Трудовец, само на 200 – 300 метра от моята къща. Искаме да я направим не само за децата от спорта.

Искаме да я направим за талантливи деца на България, да идват и да провеждат своите зелени училища, да се докоснат до природата, да направят своите майсторски класове.

Фондацията ще се нарича „Базата“ и от следващата година и тя ще функционира. На 12 декември по традиция ще направим нашето шоу в НДК. Още не сме пуснали билетите. Всичко, което в последните години събираме като средства, го разпределяме между клубовете по спортове, по изкуство или самодейност и сега ще разпределяме от тази пари и за фондацията, чиято цел е просвещение и откриване и подпомагане на таланти.

Аз бих искала да поканим на този спектакъл невероятните руски гимнастички, но се притеснявам от ситуацията, която се създава у нас, ситуация, в която хората мразят и не знаят защо мразят. А красотата тя няма граници. Красотата надмогва и политика надмогва войни.

Няма да го направя, но изненади ще има. Сигурно е много смешно на 78 почти да правиш такива планове за бъдещето, но аз знам, че дори когато си отида ще има кой да продължи тези начинания“, това сподели пред БНР легендарната треньорка Нешка Робева.

В рамките на надпреварата традиционно ще бъде връчен и приз „Маргарита Рангелова“ на именитата журналистка, смятана за „кръстница“ на „златните момичета“.

Сред официалните гости на събитието ще бъдат световните и европейски шампионки от ансамбъла на България Камелия Петрова и Рейчъл Стоянов, световните и европейски шампионки Ева Емилова и Габриела Пеева от националния ансамбъл по художествена гимнастика за девойки. Главен съдия ще бъде вицепрезидентът на БФХГ Невяна Владинова.

„В турнира ще участва Лъчезара Пекова. Ще дойдат нашите девойки световни шампионки. Ние сме поканили всички, които са започнали в Левски или са минали и са работили в Левски. Не познавам ръководител, треньор, човек, който има шампионска титла, да не е минала през Левски. Благодарна съм на първите – Лилия Мирчева, по-късно Юлия Трашлиева. Адриана Дунавска, Камелия Дунавска, Елизабет Колева, Бранимира Маркова също са тренирали в Левски, независимо, че са имали друга принадлежност.

Дори и весела като национален състезател е работила в Левски. Хора като Маргарита Рангелова трябва да се знаят не само от вас, журналистите, но и от спортистите. За това правим този турнир. Целта не е само да раздадем медали на децата, а да ги научим, че нищо не започва от днес и не свършва утре“, заяви още жената, която е била ръководител на специализацията в България на президента на Международната Федерация по Гимнастика Моринари Ватанабе и коментира световното първенство във Валенсия и представянето на българския отбор там.

„Аз се въздържам да давам оценки, тогава, когато пряко не участвам в процеса. Мисля, че най -много в този момент нашите гимнастички, колеги, треньори, ръководители се нуждаят от подкрепата ни. Развитието на света не е само във възходяща линия, има върхове, има спадове.

Голямата задача на феновете е да буйстват и да се радват при всеки спечелен връх, но и да бъдат като една силна опора, тогава, когато има спад, Световното първенство във Валенсия показа, че независимо от този абсолютно ненормален правилник, все пак има място за творчество. Този правилник до голяма степен уеднакви, изравни силите. Уеднакви композициите и даде възможност на много държави и отбори да повярват, че и те могат.

Силите бяха много изравнени. Конкуренцията изключителна. Видяха се наистина композиции на много високо ниво. Аз мисля, че нашите треньори и ръководството на федерацията ще направят анализ, ще разгледат добре, ще си изградят нова стратегия към това как да подходят към европейското и олимпиадата. Вярвам, че нашите момичета ще се съвземат, ще се стабилизират.

Те трябва добре да се ориентират и да видят какво правят и другите. Трябва да мислят, да работят и да поставят така нещата, че да спечелят. Те могат, но пак ще кажа, нека да ги подкрепим, защото те имат нужда в момента от това“, каза още Робева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж хранел гладен вълк цяла зима. След 4 години вълкът направил нещо невероятно
Next: Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.