Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЛОШО! Конфискуваха BMW-то на известна DJ-ка, а тя показа доказателства
  • Новини

ЛОШО! Конфискуваха BMW-то на известна DJ-ка, а тя показа доказателства

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
dwqjdkqwdkasodisa.png

BMW-то на кралицата на хауса в Бургас DJ Златина Димитрова е иззето, след като е била спряна от полицаи и тествана за дрога, съобщава „Флагман“.

Атрактивната бургазлийка е била спряна за проверка в района на блок 53 в жк. „Изгрев“.

 

Полицейски служители от Пето РУ са я тествали за употреба на наркотични вещества, като устройството отчело наличие на кокаин и метамфетамин.

Димитрова е била зад волана на бял баварец, кабриолет, който след посочените наркорезултати, ще бъде поредната интересна придобивка в автопарка на ОДМВР-Бургас. Известната бургазлийка е била задържана за срок до 24 часа.

DJ Златина Димитрова е добре позната сред любителите на електронната музика. За нея се знае, че дълги години е работела като танцьорка в Испания, но през последните лета се наложи у нас като най-дивата и атрактивна DJ-ка.

Междувременно Златина Димитрова обясни, че е болна и приема лекарства, които според нея са повлияли на дрегера.

„Повече от 5 дни съм с гнойна ангина и съмнения на бронхопневмония. Организмът ми е пълен с ибупрофени, аналгин, парацетамон и антибиотик Аугментин.

 

Не се чувствам добре. Нещо повече – баба ми, която живее в блок 53 в жк. „Изгрев“, е също в тежко здравословно състояние, заради което се наложи да я посетя и да й донеса лекарства и храна – вчера, около 14 ч. Тогава, на улицата до блок 53, бях спряна за проверка, при което дрегерът отчете наличието на въпросните вещества.

 

 

Не съм оказвала никаква съпротива, само заявих, че настоявам да дам и кръвна проба, което направих веднага. По съвет на адвокат, дадох кръв и в независима лаборатория. За съжаление обаче случаят с мен вече беше оповестен във Флагман.бг“, каза тя.

Малко по-късно Златина пусна в социалната мрежа и резултатите от теста на независимата лаборатория, който показва, че тя не е употребила никакви наркотици.

 

.

 .

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как уважавани пловдивски лекари се озоваха с белезници в съда?
Next: България се гордее: Григор Димитров направи нещо невероятно и зарадва всички

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.