Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 86-г. баба разплака България: Не можеш да ми помогнеш, чадо
  • Новини

86-г. баба разплака България: Не можеш да ми помогнеш, чадо

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
bdfgsdfheww.png

Самотата понякога може да бъде същинска болест. Най-често от последиците ѝ страдат възрастните хора. В повечето случаи те са принудени да търпят и физическа болка, която допълнително засилва отчаянието им, пише Глас нюз бг.

Такава е и историята на баба Бисера от село Пороминово. 86-годишната жена е видяна да се влачи по улицата. Но за нея това не е проблем, тя така си ходи и… оцелява.

 

Непозната жена се втурва да ѝ помогне, а срещата им не приключва дотам. А може би ще има и едно по-добро развитие за самотната изстрадала пенсионерка.

Вижте цялата история:

„НЕ МОЖЕШ ДА МИ ПОМОГНЕШ, ЧЕДО“. Това бяха първите думи на тази баба, когато отбих от пътя да я вдигна, мислейки си, че е паднала..

Това е баба Бисера на 86 е, не може да ходи от 2 години и буквално се влачи по земята, за да оцелява. Днес „случайно“ се срещнахме на място, на което нямах планове да ходя.

Не можах да я вдигна, но отидох вместо нея до магазина да ѝ напазарувам. Тя се просълзи.. и ме покани да влезна с нея вътре, нямала кафе от месец, иначе би се радвала да пием кафе заедно и да си „подумаме“.

Баба Бисера е вдовица, губи и двамата си синове, единия преди месец, с внуците си не общува и така остава съвсем сама. За краката пие хапчета „ама не помагат“.

Отидох да купя и хапчетата ѝ, обаче после се оказа, че ги пие от 2 години, когато последно я е преглеждал лекар. А сега, дали още трябва да ги пие, не знае.

Седнахме да пием лимонада и да ми разкаже мъката си (загубата на близките ѝ същества), Мизерията, в която живее не я мъчи това, че се влачи и набира на ръце, не я мъчи.

Мъчи я самотата. Пари не проси, в старчески дом не иска да ходи. „Неволята я учи да се справя“, ми каза твърдо.

Иска само с някой да си дума от време на време и „да апнеме заедно пак“.

И въпреки скромносста ѝ има нужда от пералня, котлон на ток и телефон поне, покрива ѝ тече и дупки зеят около външната врата.

Страшно изглежда тая къща, която с мъжа ѝ са съградили сами (и двамата сираци).

Но още по-страшно е да паднеш и да няма кой да разбере.

А на края ме изпрати с огромна усмивка.

ПП: всички снимки са направени с нейно съгласие и знание.

Моля, свържете се с Полина Янева – тя е открила жената, аз само предавам натам! 0882142448.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Луна се изфука със скъпарска придобивка, мрежата кипна
Next: Падна завесата около премахването на Жени Марчева от bTV, става шефка в радио?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.