Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави зададе куп въпроси след разкритията на Борисов за Алексей Петров
  • Новини

Слави зададе куп въпроси след разкритията на Борисов за Алексей Петров

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
fsdhdfhqerwqewq.png

Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов написа нов коментар в социалните мрежи.

Повод за думите му е изказване на Бойко Борисов преди старта на новия политически сезон, Както БЛИЦ писа по-рано лидерът на ГЕРБ заяви, че вече покойният Алексей Петров се е познавал с бащата на съпредседателя на Продължаваме промяната Кирил Петков и е участвал в реденето на кабинета.

Ето какво написа Трифонов:

На 16 август, денят, в който беше убит Алексей Петров зададох няколко въпроса, три от които бяха следните:

“Бил ли е посредник Алексей Петров между ГЕРБ и ПП в разговорите за съставяне на редовно правителство? Имал ли е среща Кирил Петков с Алексей Петров и ако да – кога, къде и защо? И, имал ли е общ бизнес бащата на Кирил Петков с Алексей Петров?”

Днес Бойко Борисов в кулоарите на Парламента отговори на част от тези въпроси, като заяви цитирам:

“Алексей беше близък с бащата на Кирил Петков, с тях. И той като всички нас търсеше вариант да се направи нещо стабилно след петте поредни избори и поне за важната законодателна рамка. Аз винаги казвам истината. Срещи сме провеждали с него, той с тях.”

Значи стана тя, каквато стана. Публичната тайна стана обществено ясна.

Алексей Петров е участвал в съставянето на това правителство. Ама като какъв? А защо аз задавам въпроси? Българските журналисти журналисти ли са? Или мисирки? Не трябва ли сега те да разцепят от въпроси Кирил Петков, баща му, Бойко Борисов, Николай Денков и цялата им управляваща некоалиция?

Какъв е Алексей Петров? Кога са се срещали? Къде? Как?

Като какъв бащата на Кирил Петков води разговори с Алексей Петров за съставяне на правителство на България? Министър-председателят каза от трибуната на Парламента, че не знае за такива разговори. Ако не знае, той какъв е? Фигурант ли е? Някой бръсне ли го за слива или просто му казват какво да прави и кого да назначава?

Сега трябва да има аналитични предавания и журналисти, социолози, политолози, да анализират тази изключително скандална новина. Дали ще стане така? Не вярвам. Сред българската журналистика има двоен стандарт. Изпитал съм го лично на гърба си. Журналистите, политолозите и социолозите най-вероятно ще си траят.

Защо? Не знам. Няма кой да ги пита. Те май трябва да се питат сами.

Но по-важното е друго – убийството на Алексей Петров е много възможно да се окаже политическо и прокуратурата и МВР трябва веднага да започнат да разпитват всички участници в разговорите с Алексей Петров за съставянето на сегашното правителство. А иначе казано, това правителство е голям срам…ама много голям.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена осиновила четирите деца на нейната приятелка, починала от рак
Next: Лена Бориславова се завърна бременна в осми месец и захапа Борисов: Каза всичко за Алексей Петров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.