Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило
  • Новини

Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
hfgdhjgfjtryryt.jpg

Кучетата са известни с уникалното си обоняние. Вече е доказано, че те могат да уловят дори тези миризми, които идват от вътрешността на човешкото тяло. Неведнъж нашите по-малки приятели са „диагностицирали“ рак по-рано от лекарите.

Едно куче доказало любовта си към стопанката си по необичаен начин: тоизползвало шестото си чувство, за да помогне на жената. Животното непрекъснато следвало стопанката си. Нищо не можело да успокои това куче. И в крайна сметка това спасило живота на стопанката му!

Кеола е американска акита, която живее със стопаните си в Донкастър, Южен Йоркшир, Англия. Рики и Алана Бътлър се грижели добре за любимката си и я смятали за член на семейството.

Един ден Кеола разбрала, че в семейството им се очаква бебче: любимата й стопанка забременяла. Кучето било възхитено, но не можело да се отърве от чувството, че нещо не е наред.

Алана започнала да изпитва болки в кръста. Жената обсъди силната си болка в гърба с лекаря си, но лекарят ги приписал на странични ефекти от бременността.

Алана се върнала у дома, вярвайки, че болките се дължат на растящия в нея плод.

И докато Алана вярвала на доктора, Кеола знаела по-добре. Кучето усещало, че нещо не е наред със стопанката му. Алана забелязала, че животното се държи странно, но не разбирала защо.

„Когато лекарят ме изпрати вкъщи и каза, че нищо сериозно не се случва, кучето ме гледаше толкова много, че дори се изплаших“, казва Алана.

„Снимах Кеола и публикувах снимката й във фейсбук със закачлив надпис за филма „Хачико: Историята на едно куче“, където кучето прави същото нещо. Но за моя изненада приятелите започнаха да ме съветват да се отнасям по-сериозно към тази ситуация.“

Времето минавало, но кучето продължавало да се тревожи. Рики и Алана разбрали, че животното иска да им каже нещо.

„Кеола изглеждаше толкова тъжна и знаех, че нещо я тревожи. Тя просто седеше и ме гледаше и не ме оставяше да отида никъде сама.

„Никой не знаеше, че съм сериозно болна. Никой не знаеше… но Кеола знаеше! Тя ме блъскаше и плачеше, а аз не разбирах защо го прави. Рики каза, че Кеола е останала разстроена дори когато бях на работа. Това не е било никога досега!“

За щастие, Алана взела насериозно предупредителните знаци на своя домашен любимец.

Кучето скимтяло и лаело толкова упорито, че Алана най-накрая отишла в болницата, където припаднала. Тя била приета в интензивното отделение и изследванията показали, че двойна бъбречна инфекция е основната причина за нейните болки в гърба.

Лекарите установили, че жената е на косъм от смъртта!

Бъбреците на бъдещата майка били силно засегнати от инфекцията, а кръстът я болял от „отразената“ болка. За капак, Алана имала рядък вид инфекция. Ако се беше обърнала към лекарите малко по-късно, нямаше да могат да я спасят.

 

„Моят случай се оказа един от най-пренебрегваните и трудните от всички, с които са се сблъсквали болничните лекари“, написа Алана във фейсбук. – Освен това ми откриха рядка патология, заради която антибиотичното лечение ми беше противопоказано. В цяла Англия има само два случая на тази патология, единият е моят! Още малко и щях да умра. И синът ми най-вероятно също!”.

Благодарение на кучето си Алана успяла да оцелее и да роди здраво бебе. Бебе, което намерило красив ангел-пазител на име Кеола!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МОН обяви графика на ваканциите на учениците за новата учебна година
Next: Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.