Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшно е! В Истанбул заплетоха мистерия с изчезналата Елена и децата й
  • Новини

Страшно е! В Истанбул заплетоха мистерия с изчезналата Елена и децата й

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
fsdgdhrewrew.png

Мистерията около изчезването на Елена, Кристиян и Сияна в Истанбул се заплита.
Камерите в хотела, където семейството е било отседнало, не могат да бъдат проверени,
защото са спрели да работят три дни преди изпаряването им.

 

На 48-мия час от изчезването на жената и децата й турските власти съобщили на
бащата, че не са прегледали и записите от магазини и ресторанти в района, за да
видят накъде е тръгнала.

 

„Никакво съдействие от Турция – обяснява пред медията ни мъжът. – Дадоха ми едно
листче, на което чрез преводач установихме, че пише: „Станислав Станев е подал
сигнал, че семейството му е изчезнало на 27-и август. Напуснали са хотела и ги
няма. Ще ги издирваме чрез проследяване на телефони, локации т.н.“. Нищо не търсят.
Седят и чакат да се появят. Това е гавра. Няма данни да е преминала нито границата
на Беларус, нито тази на България. Може да е някъде в Турция.“

 

 

Станев казва, че всички медии са го цитирали грешно относно времето, в което
тя е изчезнала:

„Написах 19,30 GMT, но никой не обърна внимание на това „GMT“ (Greenwich Mean
Time), което означава 22,30 ч. Дори не направиха бърза проверка, с която да установят
разликата в часовото време в отделни страни.“

 

Защо Елена е излязла от хотела?

„Малкият плачеше и не можеше да заспи, тя ми каза, че ще слязат до долу на чист
въздух, докато аз заспя и той се успокои – обяснява бащата. – Щяха да постоят
пред хотела за малко време и да се качат.

 

Хората избързаха да ме обвинят, че едва ли не сме се скарали, имало е скандал,
побой и тя е хукнала да бяга. Няма нищо такова. Искам да кажа, че в този момент
тези нападки към мен са напълно излишни.

Не пожелавам на никого да е на мое място.
Обичам семейството си повече от всичко. Не бих посегнал на никого от тях. Не съм
го правил. Нека коментарите спрат.

 

Разбирам, че всеки мисли първосигнално, предвид последните случаи с жени, които
са били жертви на домашно насилие.

Аз самият ще си кажа: „Ето, тя е избягала от
него, защото той я е тормозил“, но повярвайте ми няма нищо такова. Искам да са
живи и здрави и отново да бъдем заедно. Само това. Нека властите си свършат работата,
а не да бездействат.“

В момента Елена има документи за самоличност в себе си.

„Когато напусна хотела, те бяха в нея, както и паспортите на децата. Носеше ги
в една малка червена чантичка.“

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа
Next: Тийнейджър рибар хваща с въдицата си портфейл с пари и документи – намери собственика и ги върна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.